За киното като измама, конкурираща „Двойната измама на Мадлин Колинс“

Който още не е гледал френско-швейцарско-белгийския филм на Антоан Баро „Двойната измама на Мадлен Колинс“ (Madeleine Collins), да го направи.

Особено е подходящо да го изгледате днес – 28 декември – Световният ден на киното. Вероятно сте чували репликата на Годар, че няма по-красива измама от киното.

Но измамите във филмовите сюжети трябва да бъдат изпипани до най-малкия детайл, за да не стане, като с двойната измама на Мадлин Колинс, за която мнозина кинокритици признават, че напразно с се опитват да разгадаят не толкова превратностите в двойствения живот на главната героиня, колкото логиката на режисьора.

Критиците на „Двойна измама“ твърдят, че режисьорът вероятно е искал да направи нещо от типа на „Световъртеж“ на Хичкок, но освен че героинята му е блондинка, живееща двойствен живот, други прилики няма. Във филма няма хичкоковски съспенс или елементарна логика. В голяма степен той прилича на реклама.

Става дума за една блондинка, която, в зависимост от обстоятелствата, се казва или Джудит, или Марго, или Мадлен като цяло. Тя има двама съпрузи – испанецът-диригент Мелвил (Бруно Саломон) и швейцарецът Абдел (Ким Гутиерес). Всеки от тях смята, че е единствен в сърцето на Джудит и няма представа за съществуването на другия.

Тя има и три деца: двама сина от Мелвил и дъщеря от Абдел. В един момент нещо се обърква в живота й. Но ако трябва да сме честни, би било странно, ако подобно съществуване продължаваше безпроблемно години наред.

Първоначално филмът предизвиква смътни асоциации със Съперника (2002) на Никол Гарсия. Този филм, базиран на романа на Еманюел Карер, разказва историята на лудия Жан-Клод Роман. Роман години наред заблуждава семейството си, че работи за Световната здравна организация.

Мадлен също се представя за преводач за международни организации. В действителност Роман не работи никъде, но живее с парите на приятели и роднини, които те най-наивно са му дали с идеята, че той ще ги инвестира в някакви инвестиционни фондове. Когато става ясно, че той няма никакви подобни намерения, той е толкова уплашен, че убива жена си, двете си деца, родителите си и едно куче.

В интерес на истината и от Мадлен очаквайте подобна ексцесия. Но големият въпрос е – защо?

Защо на режисьора му е хрумнала подобна интрига, каква мистерия разбулва и каква развръзка очаква? Защо жената се държи като абсолютна шизофреничка?

Наистина ли страда от психично заболяване в буквалния смисъл на думата? Е, тя изглежда нервна, но как да не е, когато трябва да хвърчи между Женева, Париж и Мадрид и всеки път се прави на различен човек? Другият голям въпрос е кого обича повече – Абдел или Мелвил? Абдел си има любовница и когато Мадлен е дошла при него, отстъпва и се премества да спи в хола – на дивана. Мелвил също си има друга – всъщност той дори ще се жени за нея – тя е певица и разчита, че бракът й ще й осигури големи успехи в кариерата.

Следващ важен въпрос е как Мадлен, след като е родила три деца от двама мъже, е успяла да скрие бременността си от единия и другия?

Да, тя се представя за състезателка по синхронно плуване, която трябва да прекарва по два, три или четири дни в седмицата или в Полша, или в Германия, или в Литва, но тук говорим, че тя е трябвало месеци наред да отсъства от дома или на единия, или на другия мъж, за да не забележат бременността й.

Не можем да не поставим и въпроса за заплатата на Мадлен – тя уж работи, а не внася нищо в общия бюджет нито на единия си мъж, нито на другия.

И накрая – защо Мадлен се нуждае от фалшиви документи – проблем, на който е посветена значителна част от филма. Реално това не е толкова важно, защото, след като полицаят задържа Мадлен, тя с високо вдигната глава напуска мястото на произшествието.

Така че „Двойна измама“ достойно се сравнява със „Световъртеж“ на Хичкок, който е имал намерение да снима мистериозен филм. И при Баро има мистерия – защо изобщо му е трябвало да снима подобен филм.