Истинската жена не се вълнува – тя вълнува. Тази мисъл принадлежи на актрисата Марлене Дитрих, която е родена на днешната дата – 27 декември 1901 г. в Берлин.
Тя е известна с крилатата си фраза: „Жените се делят на две категории – разсеяни, които вечно си забравят ръкавиците някъде, и на внимателни, които винаги вкъщи се прибират с по една ръкавица в повече“.
Марлене е възпитана в консервативно семейство от средната класа. Тя от малка свири на цигулка. Първата й изява пред публика е именно с този инструмент. По-късно тя става танцьорка и започва да се снима в киното.
„Има огромна разлика между този, който е забогатял от труда си, и онзи, който по рождение е много богат“ – споделя Марлене.
Нейните агенти не обичат да говорят много за детството й. До 1964 г. се смята, че тя е родена през 1904 г. с името Мария Магдалена фон Лош. В действителност офицерът Едуард фон Лош, който загива на фронта по време на Първата световна война, й е доведен баща, а тя се ражда, както вече стана известно, на 27 декември 1901 година.
„Когато хората казват: „Направих всичко, което можах“, те се подценяват“ – е друга любима мисъл на Марлене.
Съдбовен за нея е филмът „Синият ангел“ и неговият австрийско-американски режисьор от еврейски произход, номиниран за две награди „Оскар“, Йозеф фон Щернберг. Заради този филм Марлене подписва договор с Paramount и през 1930 г. заминава за Холивуд, като оставя мъжа си и дъщеря си заради снимките.
„Краката ми не са чак толкова красиви, но знам какво да правя с тях“ – твърди Марлене.
Героинята й в „Синият ангел“ – кабаретната певица Лола-Лола се превръща в символ на неотразимата сексуалност и дълго време се смята за жената – вамп. Това се дължи и на сериозната режисьорка работа на Щернберг, който създава неповторимия женствен стил на Марлене. Той е едновременно и чувствен, и асексуален.
„Жените, безспорно, са по-умни от мъжете. Едва ли ще се намери жена, която да полудее по мъж само заради красивите му крака“ – обича да се шегува известната актриса, която прави запомнящи се роли и в „Мароко“, и в „Русокосата Венера“, и в „Шанхайски експрес“.
Освен това заявява, че само една жена може да оцени друга с невероятна точност – като под микроскоп.
Известната режисьорка Лени Рифенщал, която преди да застане зад камерата, била актриса, твърди, че Щернберг избирал между нея и Марлене коя от двете да участва в главните роли във филмите му. Лени проявила благородство и отстъпила.
По време на Втората световна война Марлене отива на фронта и подкрепя американските войници. Споделя, че в този период е започнала да пуши, за да запази здравето си. Става кавалер на френския орден на Почетния легион.
През 1975 г. чупи бедрена става и това слага край на кариерата й.
„Неизбежното трябва да се приема с достойнство. Ако то ви разплаква, нека никой не вижда сълзите ви“ – съветва Марлене. Година по-късно – през 1976 г. – съпругът й умира и тя, оставайки сама, се пристрастява към обезболяващите и алкохола. През 1979 г. издава книгата си Marlene Dietrich ABC, която мигновено се превръща в бестселър.
Последните 11 години от живота си Марлене прекарва прикована на легло. Умира на 6 май 1992 година. Години по-рано споделя с усмивка, че трябва да имаш богата фантазия, за да се боиш от смъртта.
