За годишнината на НДК – „Ханът и империята“ на голям екран

Националният дворец на културата ще отбележи 40-тата годишнина от своето създаване с есклузивна прожекция на най-мащабната кинопродукция за последните 40 години. Ето още подробности около това киносъбитие, в рамките на 25-ия Международен София Филм Фест. То ще е на 31 март, в зала 1 от 19.30 часа.

 

„Хан Аспарух“ – уникалната трилогия

 

Хан Аспарух и Велизарий

– Сънувах лош сън. Много лош. Сънувах мама. А наоколо стоим ние – родените от нея деца – и не ни позна. Беше по-млада от нас – вървеше гола към двореца на Ювиги и всички я гледаха. А татко я чака на прага. Поведе я навътре и тогава тя взе да сваля от него ханските му знаци. Бавно, един по един и ги пускаше върху плочите. Те звъняха страшно и се превръщаха в змии. А татко ги гледаше и се смееше. Баща ми ще умре, Велизарий.

– Не е вярно. Щом мъртвата се е върнала, то е, за да помогне на живите.

Този емблематичен диалог между хан Аспарух (в ролята Стойко Пеев) и Велизарий (Антоний Генов) от филма „Ханът и империята“ ще имате възможност да гледате на голям екран 40 години след създаването му.

Велизарий е византийски заложник и през неговите спомени е пресъздадена историята за съдбата на българите в годините, непосредствено след основаването на държавата ни.

На преден план режисьорът академик Людмил Стайков.

Режисьор е академик Людмил Стайков, който е приел предложението на „Доли Медия Студио“ да направи нов филм, в който са използвани дигитално реставрирани изображения от оригиналната трилогия „Хан Аспарух“, създадена по сценарий на Вера Мутафчиева.

Според изчисления на режисьора Людмил Стайков, ако трилогията с трите й части „Фанагория“ (95 минути), „Преселението“ (113 минути) и „Земя завинаги“ (125 минути) беше снимана днес, щеше да струва 300-400 млн. лева. Но по време на заснемането й през 1980 г. – на 35 мм. в аналоговата ера – държавата – в лицето на Тодор Живков и на председателя на Комитета за култура с ранг министър – Людмила Живкова, не се е плашила от разходи. В действителност всички, ангажирани в този филм, са давали душа и сърце за него – снимките продължават 11 месеца. Общо хората, работили по филма, са близо 100 000 души. В снимките са заснети над 60 000 души. Любопитна подробност е, че през 1980 г. в полетата на плевенското село Рибен, където са организирани баталните сцени, стълпотворението е било толкова голямо, че чуждите разузнавания подали сигнали, че страната ни е във военно положение. Държавните органи трябвало да обясняват пред представители на НАТО, че няма военни действия, а се снима филм.

„Ханът и империята“ – реставрираната версия за голям екран

Васил Михайлов в ролята на хан Кубрат.

Версията, която ще видите в зала 1 на НДК на 31 март, е с продължителност 2 часа и 20 минути. В нея ще видите актьорите легенди Стойко Пеев (хан Аспарух) Антоний Генов (Велизарий), Васил Михайлов (хан Кубрат), Аня Пенчева (Ернике), Ваня Цветкова (Пагане), Йосиф Сърчаджиев (Константин IV), Джоко Росич (Ичергубоила), Петър Слабаков (Авитохол, чичо на Аспарух), Богомил Симеонов (жрец).

При реставрирането на лентата е имало проблеми, свързани с нейното запазване и с липсата на партитури. Затова от „Доли Медия Студио“ са изградили изцяло нова звукова картина, с нова музика. Голямото предизвикателство било да се запазят оригиналните гласове на актьорите, тъй като при едно преозвучаване те щели да звучат фалшиво.

Заради това в „Ханът и империята“ ще чуете автентичните гласове, но нова музика, при която обаче е запазено цялото уважение към автора на оригиналния саундтрак – класикът Симеон Пиронков. Неговите най-силни творби – като „Преминаването на Дунава“, например, са запазени. При реставрирането е направено и нещо уникално за България – в новата версия на филма в една творба са вплетени мелодиите, създадени от петима композитори – Симеон Пиронков, Румен Бояджиев, Стефан Димитров, Минко Ламбов и Александър Карагьозов.

Кадър от „Хан Аспарух“.

„Симбиозата, която се е получила, е вдъхновена от идеята да се възроди епохалната продукция, която все още вълнува и е изключително актуална и адекватна към днешния ден с посланията и философията си“ – казват от „Доли Медия Студио“.

Но за да се усети впрегнатата енергия във филма, за да се усети мащабът, силата и емоцията й – филмът трябва да се гледа не на телефон, телевизор или лаптоп, а на голям екран. Ако не вярвате – отидете на 31 март в зала 1 в НДК и се убедете сами.

Причината босовете в НДК да изберат този филм за своята годишнина, е лесно обяснима – със създаването на трилогията, която е окончателно завършена през 1981 г., е отбелязана 1300-годишнината на българската държава. И не на последно място премиерата на трилогията „Хан Аспарух” преди 40 години е била тъкмо на екрана на най-голямото пространство в новата мегапостройка – зала 1 на Националния дворец на културата.