„За всяко нещо има срок/ ще стигнем и до твоя рок!” с този стих на Валери Петров можем да си вдъхнем кураж в сегашната пандемична обстановка. Днес – 22 април – денят, в който Валери Петров, известният български поет, сценарист, драматург и преводач, щеше да навърши 100 години, немалко от нас имат повод да си спомнят за слънчевото му присъствие в културата ни.
И пишещите да си припомнят „Рано сутрин”:
„…и във мойта химикалка
дребната сачмица светка,
сякаш че сама е малка
неизследвана планетка”
И еколозите да изрецитират от „Край синьото море”:
„Ка-ка-кааа! – викат чайките смели
и действително какат навред,
но дори тез неща са им бели,
сякаш стъпкал е туби дебели
пейзажист от омая обзет”
И библиотекарите да се поздравят с „Детинство”:
„В раклата стара с лалетата сини,
с птици и шарки от чудна страна
срещнах случайно след толкоз години
стара познайница – книжка една.”
И месарите да се пошегуват с „Палечко”:
„И със опашница извита,
тъй както тялото й бе,
душата на свинята литва
пембена в синьото небе.”
А младите поети, които в рамките на инициативата на Столична библиотека споделят своето любимо стихотворение на Валери Петров, си припомнят „За хвърчащите хора” и неговия последен куплет:
„но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?”
Не на последно място и децата (от 3 до 12 години) могат да участват в онлайн арт конкурс, обявен на страницата на Столичната библиотека, като нарисуват героите от любимите „Пет приказки” на Валери Петров и изпратят снимка на илюстрацията си. Малко известен факт е, че с „Пет приказки” писателят е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга.
Освен на приказки Валери Петров е автор и на много детски стихове, пиесите „Меко казано“ „Копче за сън“, „ Пук“ , „В лунната стая“, сценарист е и на едни от най-известните игрални филми за деца – „Рицар без броня“ и „Йо-хо-хо“.
Той е изключително продуктивен – в пет тома са издадени избраните му стихотворения, пиеси, сценарии и преводи. Неоспорима е заслугата му за превода на всички пиеси на Шекспир, на „Фауст“ на Гьоте, на известни заглавия на Джани Родари, Ръдиард Киплинг.
Завещал ни е и много поеми („Палечко”, „На път”, „Ювенес дум сумус”, „Край синьото море”, „В меката есен”, „Бяла приказка”, „Копче за сън”), басни („От иглу до кюнец”), пътеписи („Африкански бележник”, „Книга за Китай”).
Не на последно място и преамбюлът на Конституцията на Република България, приета от Седмото Велико народно събрание, в което Валери Петров е народен представител, е редактиран именно от него.
