Вече години наред 52-годишният художник от Мюнстер Рупе Козелек събира мазут по плажа и го използва в картините си, вдъхновени от дадаизма и движението „Флуксус”. След това продава произведенията си, а със спечелените пари си купува акции – акции на петролния гигант „Бритиш петролиум”, който Козелек мечтае да придобие.
Поводът
През 2001 г. Козелек е на почивка в Холандия, на брега на Северно море. Дъщеря му постоянно влиза в морето, но в края на деня има толкова мръсотия по краката, че Козелек трябва да я изтърже. С парченцата мазут той напълва пластмасовата жълта кофичка за пясък на момиченцето. Тогава веднага разбира, че боклукът може да се използва срещу тези, които са го направили.
Близо десет години по-късно – на 20 април 2010 г. – става експлозията на платформата на „Бритиш петролиум” – „Deepwater Horizon“. Тя изгаря, след което започва огромен нефтен разлив на територията на Мексиканския залив, който е най-големият в американската история. Тази екологична катастрофа още повече амбицира Козелек.
Не на последно място знае, че „Бритиш петролиум” до преди четири години е спонсорирала Tate Gallery в Лондон, така, че, като й изкупи акциите, спокойно ще покаже приемственост и ще продължи да подкрепя творчески проекти. Но това би била единствената дейност на петролния гигант с новия собственик.
Творческият процес
Първоначално Козелек продава събрания мазут в прозрачни кутийки от по 15 грама, които нарича „катранени арии“. След това започва да прави колажи, използвайки като боя капки от петролните петна. Понякога намира камъни край морето, „бляскави” от разлялото се върху тях масло. Тогава просто изважда лист хартия и си запазва отпечатъка от предмета. В петролните петна ги има всички цветове на дъгата и заради това този тип картини му се получават много цветни. По-мрачни са тези с мазута, но и за тях намира цветни решения. И тези картини също намират своите купувачи. Естествено, с една част от приходите издържа себе си и семейството си, но с другата купува акции на „Бритиш петролиум”.
Пърформансът
Докато обикаля по плажа, Козелек не сваля зеленото си яке с логото на „Бритиш петролиум”. Случва се понякога плажуващите да го попитат какво точно прави. Тогава художникът започва да им обяснява, че благодарение на продадените си картини скоро ще стане изпълнителен директор на една от най-големите корпорации в света. Тези разговори за него са истински пърформанс. Едни хора реагират с любопитство, защото никога досега не са им предлагали да си купят картина направо на плажа. Други са доволни, че някой почиства мазута. А трети започват да спорят с Козелек, защото не разбират как може художник да е акционер в „Бритиш петролиум” и да иска да стане изпълнителен директор на компанията.
Цената на изкуството
Немалко от плажуващите питат за цените и как точно Козелек решава коя картина колко да струва.
„Всичко зависи от количеството петрол, което съм използвал. Освен това аз обявявам цената не в евро, а в акции, като гледам в конкретния ден как вървят акциите на „Бритиш петролиум” на борсата. Ето защо, ако една картина я продавам за 100 акции на BP, то вие преди пандемията трябваше да ми платите 600-640 евро, а днес – около 300 евро”. А на въпрос колко акции е купил до момента, Козелек отговаря, че притежава 5 256 акции. Но от 18 милиарда.
В крайна сметка, колкото и да не му се иска, Козелек признава:
„Да стана изпълнителен директор на Бритиш петролиум” е почти невъзможно. Работя като Сизиф, който всеки ден търкаля камъка нагоре, знаейки, че вечерта той отново ще падне. Но удоволствието, което изпитвам, е в пъти по-голямо от чувството, че правя нещо абсолютно безполезно – да ставам всяка сутрин и да отивам на плажа, за да събирам мазут! Но все пак изкуството е чисто естетическо преживяване. И непрекъснато желание да спасиш света!”
