Вече са известни носителите на годишните награди на Съюза на българските писатели. Определени са от жури в състав Благовеста Касабова, Константин Еленков, Юлия Пискулийска, Георги Ангелов, Георги Н. Николов и Иво Атанасов. Ето кои са топ заглавията на 2020 години.
1. „Всичко и нищо“ на Мартен Калеев, спечелило наградата за кратка проза
Мартен Калеев е роден през 1958 г. в град Вършец. Завършил е икономика, журналистика, информационни технологии. Автор е на множество проекти за стартиране на малък и среден бизнес. Основател е на Kлуб на независимите мислещи хора за развитие на гражданско общество –„Брод” в Монтана. Издава алманаха „Огоста”, който се разпространява, както на територията на страната, така и в 61 библиотеки зад граница.
В тома си с разкази „Всичко и нищо“ Калеев отделя специално внимание на високата цена на достойнството, което почти винаги е недооценено поради най-балното чувство – завист. В книгата си Калеев защитава онези романтични души, които, когато доказват своята обич, почти винаги са упреквани в посредственост.
2. „Две Българии за един град“ на Ради Радев, „отнесло“ наградата „Роман на годината“
Ради Радев е роден през 1944 г. в пловдивското село Болярино. Следва и работи в Пловдив. В „Две Българии за един град“ в обем от 381 страници писателят ни връща в далечната 1868 година – през февруари, когато зимите са били дълги и тежки – „не една или две години, а цели десет“. Така, сред преспи и сякаш вечен студ и мраз, Радев ни разказва историята на Юмер – най-главният сред бабаитите.
3. Стихосбирката „Задъхани слова“ на Ахмет Емин Атасой, спечелила годишната награда за поезия
Ахмет Емин Атасой е роден през 1944 г. в търговишкото село Крепча. Завършва „Турска филология” и втора специалност „Български език и литература” в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1989 г. е принуден да емигрира в Турция със семейството си, като заживява в Бурса, където преподава турска литература до 2005 година. Произведенията му са превеждани на английски, азербайджански, български, македонски и румънски език. Носител е на румънския приз „Голяма балканска награда за поезия”.
В „Задъхани слова“ Атасой разкрива защо въпреки всичко животът – с красивото и доброто в него побеждава: защото „в нощ такава мрачна, адски зловеща, /даже и смъртта /се самоубива/ от срам”.
4. Сборникът „Сянката на петнистия кон“ на Енчо Господинов, спечелил годишната награда за публицистика
Енчо Господинов е роден в Толбухин, днешен Добрич. Завършва Техникума по механотехника в родния град. Дълги години работи в „Поглед“, в Международния Червен кръст и е дипломатически представител в Женева, Москва, Брюксел, Ню Йорк, Белград, Будапеща. В „Сянката на петнистия кон“ събира пътеписи, смесени с политическа сатира. В продължение на 254 страници лирическият герой следва неизменно сянката на един петнист кон, който го води от Йовковите зелени степи край морето, до размирни места като Виетнам, Кампучия, Афганистан, бивша Югославия. С коня се прехвърля в Африка и в Латинска Америка, а после в САЩ – в Калифорния и Флорида. И където и да отиде, разговаря с духовете на големи писатели като Маркес, Неруда, Жоржи Амаду, Стайнбек, Хемингуей.
5. „Брашнен чувал“ на Валентин Караманчев, носител на наградата за мемоаристика
Валентин Караманчев е роден през 1932 г. в Неврокоп. Работи като журналист от далечната 1956 година. Дълги години е генерален директор на Държавното стопанско обединение „Книгоиздаване“ и председател на „Българска книга и печат“, като отговаря за над 30 хил. печатари и редактори. През ръцете му са минали десетки хиляди книги. В „Брашнен чувал“ започва с многообещаващото уверение: „Брашненият чувал от мелницата за книги и люде все още не е за изхвърляне. Ще го поизтупам, преди да го просна за чердже под задрямващата памет“.
6. „Марин Дринов“ на Боян Ангелов, отличен в категорията „Документалистика“
Боян Ангелов е роден през 1955 г. в Панагюрище. Завършва философия и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дългогодишен главен редактор на сп. „Читалище“. От края на 2012 г. е директор на издателство „Български писател“, а от юни 2014 г. е председател на Съюза на българските писатели. В книгата си „Марин Дринов“ Ангелов разказва неизвестни подробности около огромната обществена и научна дейност на един от основоположниците на българската историография и на първия председател на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).
7. „Есенни листа“ на Пенчо Чернаев, отличен в категорията „Литературна критика“
Пенчо Чернаев е роден през 1927 г. в еленското село Руховци. Завършва българска и руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работи в полиграфията като печатар, после става гимназиален учител в Елена, а после дълги години е журналист във вестниците „Учителско дело”, „Труд”. Сценарист на художествено-документални телевизионни филми, автор и съставител на десетки книги, носител на ордена „Кирил и Методий” III и I степен. В книгата си „Есенни листа“ предлага критичен поглед към популярни заглавия на автори като Владо Арденски, Стоян Бойчев, Христо Черняев, Здравка Евтимова, Банко П. Банков. Не пропуска да отдели внимание на най-добрата според него съвременна литературна анкета, направена от Ангелина Шопова на нейния съпруг – поета Драгомир Шопов. Тя е озаглавена „Един живот за всичко“. В „Есенни листа“ Чернаев „разкоства“ поетичната книга „Разклати преди употреба. Писоарна лирика“ (2004) на режисьора Андрей Слабаков и не пести похвали за „Танцувай с мен, Самота!“ (2020) на поета Ивайло Диманов, отличавайки от нея „Ако знаех…“. Това стихотворение хваща за гърлото. То е посветено на гибелта на бащата на поета, прегазен на пешеходна пътека.
8. Сборникът с пиеси „Прозорци в зида“ на Банко П. Банков, отличен в категорията „Драматургия“
Банко П. Банков е роден през 1936 г. в Ловеч. Още като студент печата басни във вестниците „Стършел” и „Студентска трибуна”. През 1960 г. дебютира със стихове в сборника „Ято пред полет”, заедно с Николай Кънчев, Недялко Йорданов, Матей Шопкин, Любен Гройс, Петя Цолова. Дипломира се като строителен инженер и работи на строежите на Оловноцинковия комбинат край Пловдив и на Нефтохимическия комбинат край Бургас. Преподавал е „Строителна механика“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия и във Висшето техническо училище „Любен Каравелов”. Специализирал е в Париж и Краков.
Наградената му за драматургия книга – „Прозорци в зида” включва три пиеси „Под южния кръст”, „Щурец-свирец” и „Последен шанс”. В тях той превръща интимно-личните отношения на своите герои в идейни и етично-морални сблъсъци.
9. „Девет приказни поеми“ на Кирил Назъров, отличени в категорията „Литература за деца“
Кирил Назъров e роден през 1941 г. в петричкото село Драгуш. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Работи като учител, а по-късно като драматург в Благоевградския куклен театър. Няколко години е редактор на списание „Картинна галерия“ и главен редактор на детското списание „Славейче“.
В „Девет приказни поеми“ омагьосва децата в един особен свят, изпълнен с приказни предмети и природни богатства.
10. „Времето на Мамона. Стихове и епиграми“ на Георги Драмбозов, спечелило наградата за за хумор и сатира
Георги Драмбозов е роден през 1945 г. в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, бил е директор на професионалната гимназия по строителство в Свищов и заместник-кмет в родния си град. Автор на над 14 стихосбирки. Във „Времето на Мамона. Стихове и епиграми“ със сарказъм оцветява последните събития от протестите на Площада. Драмбозов определя книгата си като лирична сатира, с която би искал читателят му да си поеме глътка въздух от сгъстилия се народен гняв.
