На 12 декември – неделя, от 17.00 часа, в Дома на киното, в неговата нова зала, ще може да гледате „Уестсайдска история“ 2.0 на Стивън Спилбърг.
Това е нов кино-прочит на класиката, за която известният 74-годишен режисьор мечтае от 60 години – от 1961 г., когато известният филм на режисьорите Джеръм Робинс и Робърт Уайз излиза на екран.
Днес Спилбърг е оставил партитурата на Ленард Бърнстейн и композициите на Стивън Сондхайм да звучат по нов, ярък начин. Спилбърг е запазил песента „Чувствам се красива“ на героинята Мария.
В останалата част Спилбърг е работил със сценариста Тони Къшнър, за да промени безболезнено оригиналния сценарий на Артър Лорентс, включвайки нови акценти като диалози на испански, но запазвайки голяма част от стилизираната хореография на Джером Робинс.
Тази нова „Уестсайдска история“ смело възпроизвежда атмосферата от края на 50-е години в Ню Йорк, с малко театралност. На големия екран ефектът е хиперреален, сякаш халюцинирате как се връщате назад във времето през 70 години, а после попадате в научнофантастична мистерия, със странно познати музикални фрази, отекващи изпод земята.
Оригиналната история е посветена на класическата любовна трагедия за Ромео и Жулиета, но има една голяма разлика. За разлика от Монтеки и Капулети, които са „равни по достойнство“, във филма нюйоркските младежки банди – „Ракетите“ и „Акулите“ са две коренно различни групи. „Ракетите“ са бели американци, а „Акулите“ са пуерториканци.
Действието се развива през 1958 г., сред разпадащи се жилищни сгради, досъбаряни с булдозери.
Актьорът Ансел Елгорт (1994) играе Тони, младият бял мъж, бивш член на „Ракетите“, а в ролята на любимата му Мария се превъплъщава Рейчъл Зеглер (2001). Тони и Мария се срещат и се влюбват по време на танц. Сякаш, докато танцуват, виждаме тяхното красиво бъдеще – без разделения и предразсъдъци, но въпреки всичко то завършва с насилие. Приключва с трагедия на грешките, която звучи дори по-правдоподобно от онова, което Шекспир е написал.
Елгорт и Зеглер изглеждат дори по-истински от Ричард Беймър (1938) и Натали Ууд (1938-1981) в оригинала, които са пленяващи в своята невинност и чудесно олицетворение на младежката култура на 60-е години.
„Уестсайдската история“ е изградена от Спилбърг като своеобразна оранжерия на музикалния театър и той не се опитва да скрие нито един прийом, характерен за сценичните изкуство. Владее техните техники до съвършенство. Затова и му вярваме, когато казва: „Дадох сърцето си на тази трогателна американска приказка за обречената любов“.
