„Черната пантера: Уаканда завинаги“ с режисьор Райан Куглър и с известни актьори в ролите като Летиша Райт, Лупита Нионго, Анджела Басет, Теноч Уерта, Мартин Фрийман е с номинация за „Оскар“.
В началото на ноември той излезе на световните екрани като продължение на историята на Т’Чала в изпълнението на небезизвестния Чадуик Боузман. Обаче трагичната кончина на актьора постави продуцентите на „Дисни” пред трудна дилема: как да продължат историята на Черната пантера без главния герой? Решението дойде бързо. За да се впишат в актуалния днес феминистки контекст за приемница на Т’Чала беше избрана по-малката му сестра Шури (Летиша Райт) – даровит технически гений, ̶ която по всички канони на супергеройското кино би се вписала по-скоро в образа на Робин, отколкото на Батман.
Събитията във втората „Черна пантера” се случват след смъртта на Т’Чала, настъпила след кратко боледуване на героя. С управлението на останалата без вожд Уаканда се заема един по същество триумвират: принцеса Шури, кралица Рамонда (Анджела Басет) и жената-воин Окойе (Данай Гурира). Външният свят, от който така упорито дълги години се крие африканската страна, се превръща във все по-голяма заплаха: сътрудници на ЦРУ започват активно да се стремят да се доберат до вълшебния метал – вибраниум.

По време на действието Шури също така се натъква на древно подводно племе, възглавявано от Неймар (Теноч Уерта Мехия), който заплашва да нападне Уаканда, ако не му предадат учения, отговорен за изобретяването на машина за откриването на ценния метал. В края на краищата Шури разбира, че родината ѝ, както никога дотогава, се нуждае от защитник, и се опитва да стане новата Черна пантера.
След кончината на Чадуик Боузман, която беше истинска изненада за целия снимачен екип на „Черната пантера”, режисьорът Райан Куглър сериозно се замисля да се откаже от проекта, но в крайна сметка все пак успява да пренапише сценария така, че в него да се чувства ефимерното присъствие на покойния супергерой: „Уаканда завинаги” започва с тържествената церемония на прощаването с Т’Чала; всичките лутания и колебания на Шури така или иначе са свързани с нежеланието ѝ да си съперничи с фигурата на брат си и да заеме мястото му в редовете на „Отмъстителите”; останалата без владетел Уаканда непрекъснато е подложена на нападки от страна на други държави.
Изглежда, че всичко наоколо крещи за необходимостта да се появи приемник на Черната пантера, но кризата на самоидентификация на Шури като супергероиня се оказва необосновано проточена във времето.

В резултат вместо привичния съпроводен от пуканки екшън „Уаканда завинаги” ни изсипва безброй диалози за получаване на власт, загуба на власт или предаването ѝ. И ако за повечето герои на филма темите за притежаването и контрола се гради около придобиването на заветния вибраниум, то за персонажа Шури властта означава да не се остави в ръцете на чужда съдба и да постигне простичкото човешко желание да бъде самата себе си. Уви, всичките тези душевни вопли се обезценяват във втория акт, когато в кадър се появява буквално версия на Черната пантера 2.0.
Трябва да изкажем благодарност на Куглър, заради това, че за разлика от Тайка Уайтити, не се опитва да извае от Шури патриархална версия на супергероиня, оставяйки ѝ възможност за интуитивно взаимодействие с новите ѝ способности и не забравяйки за увлечението ѝ по технологиите.
В първата част на „Черната пантера” Уаканда беше представена като някаква утопична африканска държава, която буквално по чудо е успяла да се спаси от влиянието на европейския колониализъм. Във втората част напредналата страна фактически става бойно поле за трети лица, които жадуват да присвоят ресурсите ѝ.

В контекста на световната история антиколониалното послание на Куглър безспорно е важно, но в рамките на епичното супергеройско кино, където патосът все по-често противоречи на разума, то се вписва изключително трудно, като твърде много измества сюжета към себе си и отнема на филма главното – зрелищността.
В крайна сметка се създава впечатление, че в „Уаканда завинаги” политическата демонстрация преобладава над историята за появата и развитието на новата Черна пантера – а пък именно заради нея на първо място зрителите отиват да гледат филма.





















