Новият филм на Уди Алън откри 68-ия международен филмов фестивал в Сан Себастиан. В условията на пандемия не спират въпросите – а защо тъкмо с този филм започна големият киномаратон, след като режисьорът му, по разбираеми причини, не можа да присъства лично?
Отговорът се крие в заглавието – Rifkin’s Festival („Фестивалът на Рифкин“).
Има и още една подробност – след като Уди Алън отдаде дължимото на градове като Ню Йорк, Лондон, Париж, Венеция, Рим и Барселона, дойде ред и на Сан Себастиан и „Фестивалът на Рифкин“ е сниман именно в красивия испански град. С помощта на оператора Виторио Стораро той е представен в целия си блясък и е истински земен рай. Освен това действието се развива в разгара на традиционния ежегоден филмов фестивал. Така че – при това положение – едва ли някой може да има възражения, че тъкмо този филм трябва открие тазгодишният фестивал.
Ето накратко сюжетът на филма: Главният герой Морт Рифкин (в изпълнение на Уолъс Шон), е забавен възрастен американски евреин – интелектуалец. Той пише роман с амбицията да бъде сравнен, че е на „нивото на Джойс и Достоевски“. Обожава европейското кино и го преподава на студенти в университета. Попада на фестивала в Сан Себастиан благодарение на съпругата си Сю (Джина Гершон). Тя е по-млада от него, но не – не очаквайте да е 20-годишна. Около петдесет е и това изобщо не й пречи да започне любовна авантюра с френски режисьор пред очите на съпруга си. Рифкин не й остава длъжен и също започва флирт с испанката Джо Рохас (Елена Ананя), която е не само красавица, но е и известна много добра лекарка. Рифкин зарязва фестивалната програма и под предлог, че страда от куп болести, обикаля с красивата доктор Джо околностите на Сан Себастиан. Идилията би била пълна, ако доктор Джо не се оказа омъжена за самовлюбен и алкохолизиран художник.
Същевременно съпругата на Рифкин е много горда с новия си любим – френският режисьор е окичен с лавров венец на премиерата на филма си „Апокалиптични мечти“ и получава наградата на името на Луис Бунюел. Сюжетът е пропалестински, а в интервютата си пред медиите награденият режисьор мърмори за необходимостта от политически послания и за възхода на жените – режисьорки.
С образа на френския режисьор Уди Алън сякаш се шегува с днешните тесногръди френски режисьори, които са бледо копие на някогашната френска нова вълна.
Във „Фестивала на Рифкин“ Уди Алън цитира много култови персонажи от кинокласиката – от „Гражданинът Кейн“ от Орсън Уелс, „До последен дъх“ на Жан-Люк Годар и „Жул и Жим“ на Франсоа Трюфо, „Ангелът унищожител“ на Луис Бунюел, „8 ½“ на Фелини, „Поляната с дивите ягоди“ и „Персона“ на Ингмар Бергман. Рифкин дори играе шах със Смъртта – реплика към прочутата бергманова сцена от „Седмият печат“. „Смъртта“ му отпуска няколко години, но му препоръчва да не забравя редовно да си прави колоноскопия.
Не всички филмови критици посрещнаха с аплодисменти новия филм на Уди Алън. Немалко от тях се подразниха от закачката му с френските режисьори и му припомниха, че някога представителите на френската нова вълна са искали да свалят от пиедастала идолите си – утвърдените вече имена в киното, които страдали от един и същи проблем – с възрастта си били позагубили таланта си. За съжаление „Фестивалът на Рифкин“ не е най-доброто, на което е способен Уди Алън. Но все пак не е за пропускане – и заради кадрите от красивия Сан Себастиан, и заради киноцитатите на големите майстори. Очакваме с нетърпение да видим дали техни наследници ще бъдат наградени на финала на „Сан Себастиан“.
