Актьорският живот не е само звездни мигове, успехи и партита. Понякога артистите са принудени да работят с хора, които не долюбват особено. Доста често враждата и съперничеството се пренасят от сцената чак в личния живот. Разказваме ви за някои от култовите актриси на Съветския съюз, докоснали се до тази тъмна страна на професията.
1. Татяна Доронина и Наталия Гундарева
Всичко започва през 80-те години в Московския академичен театър „Владимир Маяковски“, в който по това време работят и Наталия Гундарева (1948-2005), и Татяна Доронина (родена 1933). И двете считат себе си за прими, искат да получат най-ярките роли и смятат, че последната дума трябва да бъде тяхна. Въпреки че даровитият режисьор Андрей Гончаров сам кани Гундарева, която по онова време е много ухажвана и желана актриса, да стане част от театъра, той не бърза да ѝ дава главни роли. В същото време Доронина блести с таланта и безупречната си игра, което само дразни съперничката ѝ. Не след дълго Наталия получава възможността да се докаже – поверена ѝ е главната роля в спектакъла „Банкрут“ на Александър Островски. Но вече няма връщане назад – враждата между двете актриси се засилва още повече, а кавгите и виковете им стават постоянно явление.
Много скоро се стига до кулминацията на взаимоотношенията им – възниква грандиозен скандал, който принуждава една от актрисите да напусне Московския академически театър завинаги. По време на една от многобройните репетиции и Гундарева, и Доронина не успяват да потиснат взаимната си ненавист. Скарват се, Наталия удря шамар на Татяна и борбата започва. След като все пак успяват да разтърват двете съпернички, Татяна Доронина никога повече не стъпва на сцената на „Владимир Маяковски“. Макар че се превръща в една от най-големите звезди на театъра, в зряла възраст Наталия Гундарева се разкайва за много от постъпките си, включително, че е прогонила Татяна Доронина.
Българският зрител навярно помни Наталия Гундарева с участията ѝ в „Есенен маратон“ (1979), „Един ден 20 години по-късно“ (1980) и „Господарката на сиропиталището“ (1983), а Татяна Доронина – „Хоризонт“ (1961), „Мащеха“ (1973) и „Валентин и Валентина“ (1985).
2. Валентина Малявина и Нина Русланова
Нина и Валентина са приятелки в продължение на много години, преди да спрат да общуват, след като втората остава без работа и се пропива. Малявина е и под неблагоприятното въздействие на своя съквартирант и колегата си Станислав Жданко, който също се намира в творческа криза. Впоследствие между двамата се заражда бурна и страстна любов, която се увенчава с брачен съюз.
През есента на 1978-а се случва нещастие. По думите на Малявина, след като за пореден път се напиват и сбиват, съпругът ѝ отива в другата стая. Няколко минути по-късно актрисата открива Станислав със забит в сърцето нож. Следват дълги разпити, докато накрая съдът определя злополуката като самоубийство.
Но за роднините и приятелите на Жданко, именно Валентина е сложила край на живота му, затова настояват разследването да продължи. Най-куриозното е, че Нина Русланова решава да свидетелства срещу обвиняемата, бидейки уверена, че Жданко не е бил способен да сложи сам край на живота си. Малявина, за която подобен обрат е неочакван, избухва и проклина бившата си приятелка и дъщеря ѝ в съдебната зала. Русланова твърди, че не била засегната от думите на Валентина, но смята, че те са повлияли негативно на живота на дъщеря ѝ Олеся. В края на краищата бившата съпруга на Станислав е лишена от свобода за девет години, а впоследствие е амнистирана.
Известни филми с Нина Русланова – „Афоня“ (1975), „Опознавайки белия свят“ (1980), „Тя с метла, той с черна шапка“ (1987), а с Валентина Малявина – „Портретът на Дориан Грей“ (1968), „Моят дом – театърът“ (1975), „Ситуация“ (1977).
3. Наталия Фатеева и Наталия Кустинская
В комедията от 1963-а „Три плюс два“ Фатеева (родена 1934) и Кустинская (1938-2012) изиграват толкова правдоподобно ролите си на близки приятелки, че за мнозина те вероятно са такива и в реалния живот. И това е самата истина, докато помежду им не застава мъж.
Първата схватка между двете актриси започва още по време на снимките на „Три плюс два“ – Наталия Фатеева и Андрей Миронов изживяват бурна любов, а в същото време актьорът ухажва и Наталия Кустинская. На Фатеева това не ѝ харесва, но тъй като и тримата нямат сериозни планове за бъдещето, конфликтът постепенно затихва.
След това Наталия Фатеева се влюбва толкова много в прочутия космонавт Борис Егоров, че го развежда и двамата сключват брак. Но всичко се променя, когато решават да гостуват на приятелката ѝ Кустинская. Още тогава между нея и Борис се зараждат пламенни чувства, които двамата не успяват да скрият. Фатеева толкова тежко приема тяхното „предателство“, че по мнение на Кустинская, впоследствие започва да разпространява грозни слухове по техен адрес, за да ги остави без работа. Но не след дълго съветският герой изневерява и на Кустинская. А двете бивши приятелки така и не успяват да свият семейно гнездо.
Освен „Три плюс два“, Наталия Фатеева можем да гледаме в „Москва-Касиопея“ (1973), „Съдбата на барабаниста“ (1976) и „Синдикат-2“ (1981). А пък Натали Кустинская – „Спящият лъв“ (1965), „Иван Василиевич сменя професията си“ (1973) и „Просто ужас!“ (1982).
4. Наталия Фатеева и Роза Макагонова
В интерес на истината, Наталия Фатеева няма проблеми само с адашката си. По време на снимките на „Случай на шахта осем“ тя се запознава с режисьора Владимир Басов (преди Борис Егоров). Но и тук не липсва любовен проблем – руснакът е женен за актрисата Роза Макагонова (1927-1995). Не след дълго Владимир съобщава на съпругата си, че е решил да се разведат.
Но бракът между Фатеева и Басов не продължава повече от три години – той не спира да я ревнува, а красавицата не може да се помири с нестихващите домашни скандали и любовта му към чашката. Ала и животът на горката Роза бил разрушен. С мекия си характер тя трудно успява да пробие в киноиндустрията, затова след развода си с Басов, който бил доста влиятелен човек, кариерата ѝ тръгва надолу. Все пак след години Наталия признава, че е постъпила лошо и несправедливо с Роза.
Роза Макагонова може да е позната на българския зрител от „Далеч от Москва“ (1950), „Вила“ (1973) и „Миргород и неговите обитатели“ (1983).
