Писателят от ЮАР Деймън Галгут спечели престижната награда „Букър“ за романа си „Обещанието“. Отличието се присъжда всяка година от 1969 г. насам за роман, написан на английски език.
Първоначално, по регламент, авторът трябва да е гражданин на някоя от страните в Общността на нациите, от Великобритания или Ирландия. Но след 2014 г. за „Букър“ могат да се борят всички автори, които пишат на английски език, без значение тяхната националност.
За Галгут „Обещанието“ е деветият му роман. Той е финалист за „Букър“ за трети път. Досега е печелил редица международни призове, включително отличието на Британската общност, Дъблинската международна литературна награда и наградата на името на шотландския писател на исторически романи – Уолтър Скот. Освен това Галгут става третият гражданин на ЮАР, носител на „Букър“. Призьорите освен статуетка получават и парична награда на стойност 50 хиляди паунда.
Тази година за „Букър“ бяха номинирани шестима души, като освен Галгут това бяха тамилският писател Анук Арудпрагасам за „Проход на север“, американската поетеса и есеистка Патриша Локууд за „Никой не говори за това“, сомалийско-британската авторка Надифа Мохамед за „Щастливите хора“, американският писател Ричард Пауърс за „Объркване“ и американската авторка Маги Шипстед за „Голям кръг“.
Първата реакция на Галгут по повод отличието бяха думите: „Дълбоко съм ви признателен“. Романът на 57-годишния писател разглежда период от политическата история на Южна Африка от края на апартейда до президентския мандат на Джейкъб Зума. В „Обещанието“ Галгут проследява съдбата на едно бяло семейство от Претория във времето, когато страната поема по пътя към демокрацията.
По-конкретно става дума за семейство бели фермери. Те са обещали на афроамериканка, която цял живот е работила за тях, че ще ѝ дадат къщата във фермата им, но след безброй оправдания и извинения те така и не си спазват дадената дума.
Разказаният частен случай се превръща в метафора за големите сътресения, случили се в ЮАР по време на прехода от апартейда към равноправното съществуване на всички граждани в Южноафриканската република. Новият роман на Галгут не бе приет еднозначно – той бе посрещнат и от редица критични рецензии. В същото време британските литературни критици, коментиращи „Обещанието“ в „Гардиън“, защитиха автора с думите, че е твърде добър писател, за да създаде чисто плакатен и пропаганден роман.
