„Коко Шанел: Манифест на модата“ в Париж

В Парижкия музей на модата Palais Galliera откриха дългоочакваната ретроспективна изложба на Габриел („Коко“) Боньор Шанел, отложена на няколко пъти заради пандемията.

 

 

Парижкият музей на модата Palais Galliera.

Озаглавена е „Манифест на модата“ и може да се възприеме като благодарствен жест към модната „диктаторка“, тъй като в Парижкия музей бе извършен двугодишен ремонт с основен спонсор – прочутата модна къща. Ето защо новата директорка на Palais Galliera – испанката Мирен Арсалус – реши да покаже какъв е приносът на най-известната френска стилистка на ХХ век за женската мода.

Мирен Арсалус.

Palais Galliera трябва да се справи с едно сериозно предизвикателство – да представи подобаващо прочутата Коко Шанел, за която има написани стотици книги, снимани са десетина филма, а също така са показани и немалко изложби. Но Мирен Арсалус обяви категорично по време на откриването на изложбата, че до този момент не са били излагани така професионално дрехи, козметични продукти и аксесоари на най-известната френска стилистка. Според Арсалус винаги досега професионалният път на Коко Шанел е бил обвит в митология, в която са се смесвали най-различни истории – коя от коя по-невероятна – като се започне от любовните й връзки, мине се през смъртта й в хотела „Риц“ в Париж и се стигне до прочутите й афоризми и нестандартното й поведение.

Всичко това е описано в „Непознатата Шанел. В леглото с врага“ – книгата на Натали Хоуп, преведена и на български.

Хоуп пише за това, че Шанел е била обвинявана, че е сътрудничила на немските окупатори – била е агент „Westminster“ с личен номер F-7124. По нареждане на Хитлер водила секретни преговори с Чърчил за мир и дори след войната издържала семейството на топ разузнавач на Третия райх. Но Коко Шанел е известна меценатка – тя помага финансово и на Салвадор Дали, и на Пабло Пикасо.

Има и още една любопитна книга, излязла на български, „Коко & Игор“ на Крис Грийнхалч. Сюжетът й се върти около тайната любов между Шанел и Игор Стравински, емигрирал със семейството си от Русия във френската столица. Разкрепостената Шанел предлага на Стравински да се премести заедно с болната си съпруга Катерина и четирите им деца в лятната й вила край Париж, за да може там да работи на спокойствие. В същото време тя се стреми да го държи, колкото се може по-близо до себе си, въпреки че той е дълбоко привързан към семейството си. Любовта им се отразява на творчеството им – Коко създава „Шанел № 5“, а Стравински със своите композиции се налага като един от основоположниците на неокласицизма.

В новооткритата изложба Мирен Арсалус е избрала първия артефакт, който видят посетителите й, да е сламена шапка от онези, които Шанел прави през първото десетилетие на ХХ век. После виждат отпечатък от дланта й, така че любопитните хироманти могат да кажат дали нестандартният й живот е можел да бъде „прочетен“ по линиите на ръката й. В залите на Palais Galliera е полутъмно, за да не изсветлеят костюмите, лично шити от Шанел и предоставени от едноименната модна къща.

Колекцията е монолитна, без специални акценти, така че по хронологичен начин е показано развитието на прочутата модистка. Стилът на Шанел е пример за изчистеност, която се вписва в общото развитие на изкуството – от Ар Нуво до Ар Деко.

В изложбата може да видите моряшка униформа, от която дизайнерката черпи вдъхновение за една от първите си колекции – през 1916 година. Може да видите и мъжки дрехи, които я провокират, за да създаде прочутия си костюм от туид. Основният принцип при Шанел е – трябва да ви е удобно да се движите, като облечете дрехата, така че, каквато и пола да имате, да можете да правите широки крачки, а ръкавите – да не ви пречат да работите.

В Palais Galliera са изложени няколко витрини, зад които има тоалети – лесни за поддържане, които Шанел носела в периода 1923 – 1933, когато има връзка с Хю Гросвенър – вторият дук на Уестминстър и най-богатият мъж във Великобритания по онова време. Гросвенър бил известен с това, че на приятелките си подарявал диаманти.

В рамките на изложбата може да видите и бутилка –като от водка, в бяла картонена кутия – това е една от първите бройки на най-известния парфюм в света – Chanel № 5, създаден по поръчка на модистката от парфюмериста Ърнест Бо.

„Искам парфюм, който да мирише на жена“, поискала Шанел и Бо смесил както естествени, така и лабораторно синтезирани компоненти.

И ключовото модно събитие – появата на „малката черна рокля“ през 1926 г. – също е отбелязано в колекцията. Съвременниците на моделиерката изобщо не били във възторг от роклята й.

Пол Поаре.

Известният моделиер Пол Поаре я попитал с насмешка: „За кого скърбите, мадмоазел?“ А тя хапливо му отговорила: „За вас, господине!“. През 1954 г., когато Коко Шанел се завръща в Париж от изгнанието си в Швейцария, тя трябва да се пребори с новите тенденции, наложени от Кристиан Диор, който напук на нея връща духа на женствеността, с който тя винаги се е борила.

И на 71 години Коко Шанел трябва да обнови стила на модната си къща. Справя се отлично. „Не знам да шия“ – признава приживе Шанел, но дори и да й повярваме, трябва да признаем, че е умеела по-важното – да рисува скици как би трябвало да изглежда дрехата и да ни убеди, както да си я купим, така и да я облечем и носим до скъсване с високо самочувствие.

Излъчваща увереност – и в туид от три части – виждаме неповторимата дизайнерка на една от най-известните й фотографии – тя е облечена в „костюм на Шанел“, съвършен в своята изчистеност и в качеството на материите. Жакетът е с изрязани ръкави (за да може дамата по-лесно да жестикулира и да демонстрира часовника и гривните си) и е с джобове, които са истински, а не декоративни. Освен това Коко Шанел въвежда носенето на малка чантичка, в която жената да слага цигарите си, запалка, компактна пудра и червило.

„За първи път виждам изложба, посветена на Коко Шанел, която да не се занимава толкова с личния й живот, колкото с визионерския й талант на моден дизайнер“, казва Брюно Павловски – работещ в едноименната модна къща.

„Но, разбира се, изобщо не е лесно едното да се отдели от другото“ – отчита той. Шанел се превръща в революционер, оформяйки стила си под формата на бунт срещу разхищенията и помпозността в живота на богатите. Тя дава повече свобода на жените – но не само защото се ужасяваше от модния писък – драперии, буфан ръкави и корсети, а защото се съпротивляваше срещу тези елементи, част от гардероба на богатите дами. Тя, извънбрачна дъщеря на шивачка и търговец, не е можела да бъде част от богатото, отбрано общество. В дизайнерските й идеи ще забележите не само налагане на нови виждания и принципи, но и подигравка със старите концепции. Някои се шегуват, че стилът й може да се нарече „отмъщението на гладните“. Неслучайно, когато след Октомврийската революция няколко руски емигранти-аристократи започват да работят за Коко Шанел, тя изпитва някакво особено удоволствие публично да обявява: „Моите княгини шият отлично“.