При затварянето на училищата заради COVID-пандемията много от родителите се сблъскаха с предизвикателството – „хоум учене“. Ето няколко съвета как да улеснят и своя живот, и този на децата си.
Естествено е родителите да се притесняват как ще се отрази върху детето му прекъсването на традиционния учебен процес, протичащ в училище. Ето няколко съвета – едните, споделени от учител, а другите – от детски психолог, как да преодолеят неособено приятната ситуация, наречена „хоум учене“.
Съвети от учителя
1. Ако имате проблем, не се притеснявайте – потърсете връзка с учителите, за да ви предоставят необходимите учебни материали
„Ние, учителите, сме на разположение както на учениците, така и на родителите. Ако в конкретно семейство не е възможно да се осъществи онлайн обучение, ние сме насреща да помогнем. Наясно сме, че не всеки разполага с модерни технологии, но трябва да сме информирани, за да осигурим навременна подкрепа“ – уверяват преподавателите и родителите не трябва да се притесняват да се обърнат към тях за помощ.
2. Създайте рутина
Нека родителите се погрижат децата им да не стоят по цял ден по пижама – а като станат, да се преоблекат и да постъпват така, както, ако ходеха на училище. Може включително да им приготвят закуска. Децата трябва да са психически подготвени, че във всеки един момент могат да отидат на училище. Отдалечат ли се от нормалния ход на ежедневието, те много по-трудно ще се завърнат към нормалността.
3. Питайте децата си какво са научили
Говорете с децата си – питайте ги как се справят с ученето. Помолете ги да ви кажат пет неща, които са научили през деня. И не забравяйте да ги възнаградите по някакъв начин. Не е задължително това да са материални награди, може просто да им кажете „добре се справяш“. Освен това насърчавайте детето си, след като приключи с онлайн обучението, да излезе на разходка, да прочете книга, да поговори с приятели или да си поиграе с домашния любимец.
4. Не е нужно да ги притискате да изпълняват всичко
Не ги притискайте да правят всичко, което им дават от училище. Ако се върнете назад във времето, в което вие сте ходили на училище и си припомните под какво напрежение сте били, без пандемията, неминуемо ще си дадете сметка, че може да отпуснете юздите. Достатъчно е, да се уверите, че детето ви има безопасно и топло място за учене, създало си е някаква рутина. Но накрая на всеки ден не забравяйте да го проверите и да намерите повод да му кажете „браво“.
5. Насърчавайте децата си да мислят за бъдещето
Разбираемо е защо родителите и учениците са загрижени за бъдещето си след пандемията – това важи най-вече за онези от тях, на които им предстоят изпити за влизане в университет. Трябва да продължаваме да напомняме на децата си, а и на нас самите, че бъдещето не е отменено. Пандемията ще приключи и всичко ще се върне към нормалния си ход. Насърчавайте децата си да гледат напред и да помислят за онова, което им предстои. Какво искат да правят в университета? Защото бъдещето ги чака ей там – зад ъгъла.
Съвети от детския психолог
1. Връзката ви с детето е приоритет номер едно
Има случаи, в които децата тотално отказват да учат в домашна обстановка. За това вместо да влизате в режим на постоянни караници, дайте си време да го убедите отново да се завърне към така омразната му математика. Предупредете учителя, че ще направите всичко по силите си за неговия ученик, но че на първо място са вашите добри отношения с детето.
2. Не се обвинявайте, ако сте много ядосани
Ако се удивлявате на себе си как може да сте толкова ядосани на детето си, че не иска да учи математика, опитайте се да се отстраните от случващото се, като си зададете въпроса: „Защо съм толкова ядосана?“ Ядосани сте, защото се страхувате. Страхувате се за образованието на детето си, тъй като то ще окаже огромно влияние върху живота му. И за това сте ядосани, но в крайна сметка всичко е продиктувано от любовта ви към вашето дете.
3. Запазете спокойствие … и съставете график
Когато децата са спокойни, те са по-способни да учат. Когато има предвидимост и децата знаят какво им предстои, те ще се чувстват добре. Направете им график, в който освен много учене има и много часове за забавления и най-важното – нещо, което да очакват с нетърпение в края на деня. Жизненоважно е да ги карате да гледат напред. И към себе си не бъдете прекалено взискателни. Не забравяйте, че вие не сте учител на детето си. Образно казано – може да отведете коня до извора, но не може да го накарате да пие. Повечето деца се вслушват в хора, които не са част от семейното им обкръжение. За това не се натоварвайте с чужди ангажименти. Погрижете се само децата ви да не се претоварват – да могат да се успокоят малко, да поиграят и след това отново да се върнат към работа.
4. Интересувайте се от мнението на децата си
Искайте от децата си съвет: „Какво мислиш, че трябва да направя в тази ситуация?“ Способността на човек да мисли гъвкаво, не му е дадена едва след като навърши 18 години. За всяко дете под тази възраст е важно да има шанс да се научи на умения от реалния живот. Емоционалната интелигентност е също толкова важна, колкото и решаването на задачите по математика. Някои детски филми са пълни с провокации, при които може да задавате въпроси. Гледайте ги заедно и питайте: „Защо мислиш, че този човек се чувства така?“; „Как бихте се почувствали, ако това беше някой от вашите приятели?“; „Как бихте му помогнали?“ Възможността да мислите на глас и да разсъждавате за емоции заедно с детето ви, ще ви помогне да развиете в него устойчив характер, увереност, състрадание и съпричастност.
5. Поздравявайте себе си и децата
Да казвате „браво“ на децата си и да им признавате, че се гордеете с тях, е изключително важно. Но трябва да поздравявате и себе си – вие правите всичко по силите си. Ако сте успели в края на тежък работен ден, да накарате детето си да прочете две страници от някоя книга, невключена в учебната програма, това си е сериозно постижение. И за вас трябва да има нещо, което да очаквате с нетърпение в края на деня – някой филм по Netflix или чаша вино.
