„Хипнотизиращи“ изложби на Международния ден на музеите

На 18 май отбелязахме Международния ден на музеите. В чест на празника Регионалният исторически музей на София открива изложбата „Археология на София и Софийско“, а в музея във френския град Нант са подредили експозиция, посветена на хипнозата. Археологическите артефакти със сигурност ще ви хипнотизират, затова бързаме да ви разкажем за изложбата в Нант.

 

Нант е известен с катедралата си „Свети Петър и Павел“ и с това, че е родният град на писателя Жул Верн. Ето защо освен новооткритата експозиция, която ще може да разгледате до 12 септември, ще имате възможност да видите и други любопитни неща в града, намиращ се на Лоара.

В изложбата са включени картини на най-различни автори. Като се започне от Гюстав Курбе (1819-1877) – един от основателите на течението на реализма във френското изобразително изкуство, и се стигне до сюрреалиста Салвадор Дали (1904-1989) и режисьора Фриц Ланг (1890-1976).

Салвадор Дали, Феноменът на екстаза.

Кураторите на изложбата търсят отговор на въпроса защо през 80-те години на XVIII в. се появяват художници, които са увлечени по хипнозата до такава степен, че я увековечат в картините си. Един от възможните отговори е, че по онова време самите художници се подлагат на нея, изпълнени с любопитство дали тя ще повлияе на уменията им.

Паскал Русо, един от кураторите на изложбата, който е и преподавател в Парижкия университет „Париж I – Пантеон-Сорбона“ посочва, че век по-късно увлечението при художниците намира сериозно продължение при поетите. Неслучайно през май 1871 г. поетът символист Артюр Рембо прави знаменитото си признание „Защото аз е един друг” в писмо до колегата си Пол Демени.

Според Паскал Русо съществува връзка между хипнозата и изкуството и тя е в омагьосването на зрителя. Днес този ефект се постига благодарение на многото екстри на новите технологии.

Франц Месмер, Ведрото с магнетизираща сила.

Изложбата е своеобразно артистично пътешествие през времето – ще видите и ведрото на германския лечител Франц Месмер (1734-1815), и платна, запечатали психеделичните сеанси.

Гюстав Курбе, Сомнамбулката.

В изложбата прави впечатление картината на Гюстав Курбе „Сомнамбулката“ (1865), на която е изобразена млада жена със стиснати устни. Тя изненадва познавачите на Курбе, който е известен с женските си образи, излъчващи жизнерадост.

Гюстав Курбе, Момиче.

В изложбата могат да се видят плакати, карикатури и книги, посветени на спиритическия сеанс, издадени в средата на XIX век.

Кураторите не са пропуснали да покажат и тематични произведения на Марсел Дюшан (1887 – 1968) и Виктор Браунер (1903-1966).

Виктор Браунер. Вампирът сомнамбул.

Общото между всички автори е интересът им към хипнозата, като към метод, обединяващ в едно и научни изследвания, и мотивация за експерименти в изкуството и тайни хватки за въздействие върху публиката.