По време на карантината Тейлър Суифт не си губи времето, а записа нов албум – за любовта и живота, озаглавен „Фолклор“.
Една от по-приятните изненади през последните няколко дни е новият албум на Тейлър Суифт „Фолклор“. На обложката я виждаме насред гора с много високи дървета. На други снимки позира в къса бяла рокля, с небрежно вплетени коси. За новия си албум, в който са включени 16 песни, Суифт е работила с колегите си музиканти само дистанционно. Според някои това обяснява защо човек има усещането, че тя не пее, а по-скоро е потънала в мрачно мечтание, в състояние преди събуждането и след съня. Или пък че идва от някаква дълбока гора с високи дървета, в късен летен ден.
Основният й партньор при композирането на музиката е Арън Деснер от The National. Този път той я залива с музика – не му се разминава, както друг път, само с няколко запомнящи се кратки мелодии, композирани за пиано и китара. Музиката прекрасно се съчетава с текстовете за отминали любови – някои – избледнели, други – разминали се, а трети – запечатали горещи спомени от бурни нощи, в които лирическата героиня носи висок ток стилето. Във всички парчета Тейлър пее по най-пленителния начин, който някога сте чували от нея. Минимализмът не й пречи – напротив, дава й възможност да разгърне историите, които разказва в подходяща форма и за доверително нашепване и за припяване на стадион с повече от един хор.
За разлика от предишните албуми в новия няма конкретни препратки към личния живот на Тейлър. Прави изключение само един от кадрите във видеоклипа към първата й песен, в който сякаш виждаме бившия й приятел Хари Стайлс. Във всеки случай този кадър предизвиква редица спорове сред феновете на Тейлър Суифт и Хари Стайлс – а дали между двамата наистина всичко е приключило? По-голямата част от феновете на Хари Стайлс, например, биха искали те вече да не са заедно.
Една от най-красивите песни в албума е посветена на неслучила се любов. Тя носи заглавието „Изгнание“ и се изпълнява от Тейлър Суифт в дует с Джъстин Върнън от групата на Bon Iver. Още в началото на песента Върнър ни въвежда в тъжната история – той е влюбен, а вижда любимата как върви с друг мъж, хванал я за ръка. От тази гледка боли. В следващия куплет Тейлър разказва как е дала много възможности на въпросния ухажор, но с арогантността си, той я отблъснал и пратил при друг. „Арогантния“ се опитва да й обясни, че не е искал да я наранява и между двамата започва дълъг спор, прерастващ в психотерапия за двойки. В крайна сметка, както често се случва, всичко приключва с несходство между характерите. Това е констатация, върху която лирическата героиня явно много е мислила, докато е била сама в изолация – в дървена колиба, насред гората с високи дървета. Има и песен, в която Тейлър Суифт се обяснява в любов на момиче на име Бети – това е някакъв неосъществен, тийнейджърски копнеж, но въпросната Бети накрая признава, че предпочита да танцува с момчета.
Във всеки случай под привидно простичкия текст на песните кипят сложни чувства и настроения. Факт е, че този път Тейлър Суифт не залага на толкова голяма колоритност, с каквато изобилстват предишните й албуми, а предпочита да заложи на лиризма. Ролята на меланхоличен разказвач й подхожда повече. За това и повече й вярваме, когато пее: „Искам да знаеш / че съм огледална топка“, „а когато се счупя / е на милион парчета“.
