„Един човек“, представляващ гигантска композиция – електронно тяло в градска среда, вече се извисява в центъра на столицата. На неговото откриване бяха поканени само хора с антитела заради епидемиологичната обстановка.
Официално събитие бе от 17.00 часа, в петък (6 ноември), на мястото на някогашния мавзолей на Георги Димитров срещу сградата на бившия Княжески дворец.
„Един човек“ представлява 13-метрова инсталация, изградена от 42 LED дисплея, разположени върху стоманена конструкция. Тя тежи 8 тона и е с две камери, които обаче не са прикрепени върху „Един човек“, а са разположени вблизост.
Дисплеите, възприемани като телевизори, ще изненадват зрителите, като на моменти ще ги излъчват на някои от екраните си, или в силуета на цялата инсталация с формата на човек. Освен това на някои от екраните ще се показват данни за околната среда, като например какъв е трафикът в София или какви са температурите в момента. Ще има и трети тип информация – заглавия от новинарски сайтове.
Тялото на „Един човек“ е изградено по проект, започнат през 2019 година. Той е одобрен от 15-членна комисия сред 18 проекта, кандидатстващи пред Столична община по програмата й „Навън“ и струва на столичани 81 000 лева.
Венелин Шурелов за златната мина на интерпретации
Авторът на проекта е Венелин Шурелов. Той е на 43 години, роден в Бургас. Завършва сценография в Националната художествена академия, съосновател и преподавател в магистърската й програма „Дигитални изкуства“. Той е в основата Da Fest – Международен фестивал на дигиталното изкуство. Автор е на различни интерактивни инсталации и пърформанси. През 2009 г. е награден за видеотворбата си Fusion, която разказва за илюзията на собственото отражение и трудността при сливането и отдалечаването между човека и неговото alter ego.
За „Един човек“ Шурелов охотно обяснява, че това електронно тяло дава възможност за множество интерпретации. В това отношение той е истинска златна мина – едни осъждат проекта, други са любопитни какво точно представлява и как ще функционира.
В крайна сметка Шурелов вярва, че „Един човек“ е жива система, която непрекъснато ще се променя и ще излезе от контрола на автора, за да заживее свой живот.
„Един човек има две лица, но не е двуличен. Той е искрен и директен, а алгоритъмът му е настроен така, че заснема през равен интервал кратки видеа, които качва върху своята електронна тъкан“ – обяснява метафорично Шурелов.
Къде са камерите?
Шурелов не разкрива къде точно са камерите, които ще заснемат хората, желаещи да „взаимодействат“ с „Един човек“. Той обаче обяснява, че ще има зони, в които намиращите се зрители, ще попаднат в полезрението на високия 13-метров колос.
Тъканта на „Един човек“ е тази на нашето общество, която непрекъснато се обновява – продължава Шурелов, но е категоричен, че произведението му никога не е едно и също и особеното при него е, че то няма чувство за принадлежност. „Един човек“ взима кратки записи, присвоява си ги, но не ги притежава, не ги архивира – просто излъчва и не се привързва към никого и нищо. По същия начин и мястото, на което се намира, му е безразлично.
„Един човек“ се опитва и да се еманципира от мястото на бившия мавзолей и да открие себе си – обясни Венелин Шурелов, а как ще го възприемат софиянци, тепърва ще става ясно.
Важното е да се знае обаче, че за „Един човек“ ще са необходими много грижи и внимание, тъй като той е много уязвим – предупреждава Венелин Шурелов. Но къде точно – предстои да открием.
