Тазгодишната Немска награда за литература бе връчена на писателката Ане Вебер за „Анете, един героичен епос” (Annette, ein Heldinnenepos), издадена от Matthes & Seitz. Отличието й бе присъдено от 7-членно жури в навечерието на Франкфуртския панаир на книгата, който организира и връчването на престижната награда.
Призът има и парично изражение – 25 000 евро, а други петима автори, чиито произведения са били номинирани, ще получат по 2 500 евро.
Миналата година наградата за литература отиде при Саша Станишич за романа му „Произход” (Herkunft).
На официалната церемония по награждаването заради противоепидемиологичните мерки присъстваха само номинираните писатели, членовете на журито и няколко специално поканени гости. Самият Франкфуртски панаир на книгата ще се проведе почти изцяло в онлайн формат.
Отличеното заглавие за 2020 г. представлява епос в стихове за живота на французойката Ан Боманоар, която е член на Съпротивата по време на германската окупация и колаборационисткия режим на Виши.
„Мощната енергия, с която Ане Вебер разказва, може да се измери с моралната сила на нейната героиня. Вебер използва стария литературен род – епоса, който при нея се лее с лекота и звучи свежо. Тя умело използва трудната стихотворна форма, за да ни разкаже за смелостта и непоколебимостта на героинята си – Ан Боманоар”, коментират от журито. Те обръщат внимание на факта, че историята на участничката от съпротивата е изпълнена с перипетии, но независимо от това е разказана сдържано и с тънка ирония. Освен това от журито отбелязват: „Епосът се занимава с важен епизод от френско-германската история, на която стъпват някои от основите на днешна Европа”.
Днес Ан Боманоар е на 96 години, а когато се присъединява към френската съпротива, е само на шестнадесет. И с безстрашието на младостта успява да спаси немалко еврейски деца от националсоциалистите. Но вместо съдбата да й се отплати за стореното добро, по време на Алжирската война за независимост (1954-1962), която се води между Франция и алжирския Фронт за национално освобождение, тя е хвърлена в затвора.
Писателката Ане Вебер се запознава с Боманоар по време на лекция, която възрастната дама изнася пред ученици във Франция. За тази среща Вебер признава, че е била като „любов от пръв поглед“. След нея следват и други срещи, заради които Вебер твърди, че „не дължи успеха на книгата си само на своята изобретателност“.
Ето защо, получавайки наградата, Вебер благодари най-вече на своята героиня. „Много добре си давам сметка, че дължа отличието на жената, чиято история съм разказала. Моят принос вероятно се изразява в това, че зададох определен ритъм и че по-специално размишлявах върху определени епизоди от живота на Ан Боманоар по начин, по който никой друг не се е сетил през последните 75 години” – призна немската писателка.
Ане Вебер е родена през 1964 г. в Офенбах. От 1983 г. живее в Париж. Превежда от немски и френски език. Първата й книга – сборник с разкази – е издадена от Suhrkamp през 1999 г. и носи заглавието „Ида изобретява барута” (Ida erfindet das Schießpulver). От същото издателство през 2002 г. излиза и първият й роман „Първо лице“ (Erste Person). С издателството Matthes & Seitz, с което работи по наградената книга, си сътрудничи по преведения от нея том с произведения на Жорж Перос.
