В галерия „Средец“ до 7 май може да разгледате изложбата „Антисистемната нормалност. Художници в изолация през 70-те и 80-те години на XX век”. Ето повече подробности за експозицията.
В изложбата са включени творби на общо 22-ма художници и скулптори. Това са творци, които по времето на тоталитаризма се съпротивляват на каноните на социалистическия реализъм. „Това са таланти – чудаци, мечтатели, а понякога дори мизантропи, които създават алтернативна, скрита култура на антисистемната нормалност. Техните творби – бисери започват едва днес бавно да излизат на светло“ – обяснява кураторът на изложбата – д-р Людмил Веселинов.
Сред тези творци са както класиците – Иван Кирков (1932 – 2010), Иван Георгиев – Рембранда (1938-1994) и Николай Майсторов (1943), така и откритите съвсем наскоро антисистемни художници като Николай Николов-Зиков (1946 ) и Иван Петков – Турката (1945). Има и трета група творци като Атанас Згалевски (1940) и Евгения Воденичарова (1946), които тепърва очакват своите критици, ценители и колекционери. Като за начало ето какво накратко знаем за тях.
1. Николай Николов-Зиков – уволненият заради логото на профсъюза „Подкрепа“
Николай Николов-Зиков (1946) е роден в София. Завършва Художествената гимназия и декоративно-монументална живопис в Художествената академия. В първите години след академията работи върху цикъл творби „ХХ век“, които заради посланията си и сюрреалистичните елементи в тях не са одобрени и не са допуснати до изложби. През 80-те години Николов-Зиков работи в маркетинговия отдел на външнотърговската фирма „Машиноекспорт“ и се занимава с монументално изкуство. През 1989 г. е уволнен заради това, че е изработил логото на профсъюза „Подкрепа“.
2. Иван Петков – Турката – сюрреалистът, пленен от световете на Йеронимус Бош, Дали
Иван Петков – Турката (1945) е роден в София. По професия е строителен инженер, но през целия си живот рисува. Вдъхновява се от драматичните и гротескни визии за света на художници като Питер Брьогел Стария и Йеронимус Бош, както и от платната на Пол Делво и Салвадор Дали. Остава непризнат заради неканоничната му естетика, в която личат и политическите му убеждения.
3. Атанас Згалевски – от Пловдивския куклен театър до абстракции, изложени в Ню Йорк
Атанас Згалевски (1940) e дългогодишен художник-постановчик на Пловдивския куклен театър. През 1975 – 1976 г. изработва дърворезбите на къщата на Хаджи Лампша (неправилно наричана „Балабановата“ на името на човека, който я е съборил). Премества се в Съединените щати, като през последните десетина години от живота си работи в областта на абстрактното изкуство в Грийнпойнт, Бруклин, Ню Йорк. В страната на неограничените възможности е насърчаван от Кристо Явашев.
4. Евгения Воденичарова – от коридата до рекламните плакати на киното в Лясковец
Евгения Воденичарова (1946) е родена в Казанлък. Приета е на третото кандидатстване в Художествената академия в класа на Петър Михайлов. След две години продължава при проф. Ненко Балкански. Работите й са в разрез с каноните на социалистическия реализъм. Дипломната й работа на тема „Корида“ е отхвърляна на няколко пъти, като най-накрая й пишат тройка. След дипломирането си живее в Лясковец, където рисува рекламните плакати за местното кино. Преподава и в казанлъшката Художествена гимназия, където рисува портрети на свои колеги.
5. Тодорка Иванова – принудена да се откаже от фамилията си, защото е дъщеря на банкера Иван Буров и племенница на политика Атанас Буров
Тодорка Бурова (1902 – 1985) е родена в Русе, но на 7 години се премества с родителите си в София. Завършва живопис в Художествената академия в Дрезден, при проф. Ото Дикс. Работи в областта на пейзажа и натюрморта. От 1932 г. участва в колективни изложби в Берлин, Атина, Прага. По-късно е принудена да подписва картините си с името Тодорка Иванова, защото социалистическият режим има „особено“ отношение към нея, тъй като е дъщеря на банкера Иван Буров и племенница на политика Атанас Буров.
6. Славка Денева – художничката, овековечила „Товарене на щайги домати в камион по залез слънце в село Койнаре“
Славка Денева (1929 – 1984) е дъщеря на художника Борис Денев, преживял репресиите на комунизма. Приета е да учи живопис в Държавната художествена академия в София при проф. Дечко Узунов и Панайот Панайотов, но не успява да се дипломира, тъй като дипломната й работа е отхвърлена от съвета на Художествената академия. Причината – озаглавена е „Товарене на щайги домати в камион по залез слънце в село Койнаре“. Работи като художник на свободна практика, като понякога й се налага да рисува на една единствена крушка, защото не може да си позволи да плати по-голяма сметка за ток.
7. Генко Генков – магьосникът, заместващ четката с нож, и акварела с маслена боя
Генко Генков (1923-2006) е роден в пловдивското село Чоба. Приет е да учи живопис в Художествената академия, но го изключват заради конфликт с проф. Дечко Узунов. Говори срещу народната власт, заради което прекарва две години в затвора в Белене. Излизайки оттам не се примирява и малко по-късно го затварят в лудница. През годините експериментира с различни похвати и техники, като от 90-те години използва пигменти, напомнящи керамична глазура. В работите му се откриват елементи от постимпресионизма и фовизма. Както е известно „фов“ на френски означава див звяр, и това понятие много добре описва непримирамата страст, с която творят всички антисистемни художници. Техните работи, макар и заредени с нечовешка енергия, омиротворяват и дават надежда – че въпреки всичко честното изкуство винаги остава – истинско и пречистващо.
