В Шанхай откриват най-големия Музей на астрономията в света. Сложната му криволинейна форма отразява геометрията на Космоса. Сградата на музея е без прави линии и прави ъгли, изградена е като три припокриващи се дъги – реплика на орбитите на небесните тела.
Музеят се простира на площ от 420 хил. квадратни метра. Той е клон на Шанхайския музей на науката и технологиите, като разполага с постоянни изложби, планетариум, обсерватория и слънчев телескоп, висок 78 фута (23.8 метра). Сградата е проектирана от американската фирма Ennead Architects, която през 2014 г. печели международния конкурс, обявен за изграждането на музея.
„Използвахме всички изразни средства на архитектурата, за да повлияем в най-голяма степен на преживяването, наречено „да посетиш Музей на астрономията“ – обяснява главният проектант Томас Дж. Уонг.
По думите му сградата трябва да бъде въплъщение на архитектурата, вдъхновена единствено и само от астрономията.
Заменяйки правите стени с дъговидни линии, Уонг и неговият екип се надяват да внушат идеята, че всичко във Вселената е в постоянно движение и се управлява от широк спектър сили.
Уонг добавя и че той и екипът му са били повлияни от така наречения проблем с трите тела – става дума, че все още стои нерешен въпросът как математически да се изчисли движението на трите небесни образувания – планети, луни и звезди, като се има предвид, че те са в сложни гравитационни взаимоотношения едни спрямо други.
Подобни изчисления могат да се направят, когато небесните тела са две, но станат ли три, те самите започват да се движат хаотично и непредсказуемо.
„Смятаме, че така нареченият проблем с трите тела е интересен, защото при него имаме много и различно разположени орбити“ – продължава Уонг. Те се асоциират със сложни, динамични взаимоотношения, за разлика от обикновения кръг или единичното въртенето около центъра. „Нашата цел бе чрез дизайна да уловим сложността на планетарните движения“ – разяснява Уонг.
В дизайна на Уонг изпълненият със загадъчност Космос се олицетворява от три дъговидни форми – окулус (кръглият отвор в най-високата точка на купола), сфера и обърнат купол. Те съответно символизират Слънцето, Луната и звездите.
При влизането посетителите първо попадат на окулуса, който се отваря над главния вход на музея. Той има функцията на часовник, хвърля кръг слънчева светлина, който се движи по пода през целия ден, сочейки часа и сезона.
Следва театърът – планетариум, който е затворен в сферата и сякаш изскача от покрива на сградата като изгряваща Луна. Долната част на масивната конструкция създава усещането, че плава в безтегловност, но няма опасност да падне. Ето защо посетителите на музея могат спокойно да се разхождат под нея.
И накрая идва ред на огромния обърнат стъклен купол на върха на покрива на музея, който дава възможност за „истинска среща с Вселената“.
„Иска ни се посетителите на музея да си дадат сметка колко специално място е Земята – една усмихната домакиня на човешкия живот – нещо, което не може да се каже за друго място във Вселената“ – обясняват проектантите на сградата.
Ennead Architects са автори и на прочутия Rose Center for Earth and Space („Розов център за Земята и Космоса“) в Ню Йорк. Той е част от Американския музей по естествена история. Проектантът Уонг с усмивка заявява, че между двете сгради има „роднинска връзка“.
Един от авторите на „Розовия център за Земята и Космоса“ – Джеймс Полшек твърди, че сградата в Ню Йорк е като „космическа катедрала“. Уонг е напълно убеден, че това определение е изключително подходящо и за преживяването в Шанхайския музей на астрономията.
