На 80-годишна възраст в Ню Йорк почина известният холивудски режисьор Джоуел Шумахер, загубвайки борбата с тежко онкологично заболяване.
1. Филмите
Той снима над тридесет филма, сред които по-известните са „Огън на Свети Елмо“ (1985) с Деми Мур, „Изгубените момчета” (1987) с Джейсън Патрик, „Линия на смъртта” (1990) с Кийфър Съдърланд, Джулия Робъртс и Кевин Бейкън, „Пропадане” (1993) с Майкъл Дъглас, „Осем милиметра” (1999) с Никълъс Кейдж, „Гадна компания” (2002) с Антъни Хопкинс и Крис Рок, номинираният в три категории за „Оскар” -„Фантомът от Операта” (2004) с Джерард Бътлър и Еми Росъм, „Числото 23” (2007) с Джим Кери и Вирджиния Медсън. Последно снима два епизода от телевизионния сериал „Къща от карти” (2013).
Фен е на Джон Гришам, два от чиито емблематични романи екранизира – „Клиентът” със Сюзън Сарандън и Томи Лий Джоунс и „Време да убиваш” (1996) със Сандра Бълок и Матю Макконъхи. Режисьор е и на два филма за Батман – „Батман завинаги” (1995) и „Батман и Робин” (1997).
Режисьор е и на биографичния филм за ирландската разследваща журналистка Вероника Герин, убита, докато пише за наркобосове. Шумахер избира актрисата Кейт Бланшет да се въплъти в образа на Герин, на чието име и у нас веднъж е връчена награда за разследваща журналистика (през 2012 г. отличието отива при варненската журналистка Невяна Троянска, автор на книгата „ТИМ – отборът, който превзе България”). За „Вероника Герин” Шумахер печели награда на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан.
2. Съветите
Освен с филмите си Шумахер е известен и с няколко съвета към начинаещи режисьори.
„Бъдете смели, рискувайте, доверете се на интуицията си. Привлечете страхотни актьори и наемете оператор, който не завижда, че режисьорът сте вие. Изберете монтажист, който не ревнува, че вие сте този, който ще решава за всичко. И така ще успеете” – гарантира Шумахер.
„В началото почти всеки режисьор започва да снима свой сценарий. Но запомнете нещо важно – подайте си оставката като сценаристи на филма – поне, докато го режисирате. Само така има шанс да се получи нещо смислено. И задължително дайте свобода на актьорите си – да правят, каквото си поискат с текста ви” – съветва режисьорът.
3. Свободата
В действителност в живота си Шумахер от малък е имал пълна свобода, но далеч не поради щастливо стечение на обстоятелствата. Ражда се в Ню Йорк през 1939 г. и е единствено дете в семейството. Когато е на четири години, баща му умира, а майка му – известно време по-късно. От седемгодишен живее на улицата и е свободен „да прави най-лошите неща, на които е способен човек” – както признава в едно свое интервю. „Слава Богу, не съм убил човек, но съм пробвал всякакви дроги. Невероятно е, че оживях през 60-е години, но твърде дълго живях в режим на постоянен купон”.
Учех дизайн в Parsonsу а после продължих да следвам мода. Плащах си таксите в университета, като рисувах скици на облекла, правех дизайна на опаковки за козметични продукти и оформях витрини на магазини. Хрумваха ми всякакви налудничави идеи и имах пълната свобода да ги реализирам – за това и витрините ми бяха шокиращи, но по особен начин вълнуващи. Имах любим трик – на витрината слагах специално нечупливо стъкло, а отпред – чупливо, което разбивах с камък. Манекените, когато идваха на работа и виждаха счупената витрина, в ужас се разбягваха, защото си мислеха, че някой е ограбил магазина. Беше забавно”.
4. Забавно, по-забавно, най-забавно
В един момент Шумахер решава, че още по-забавно ще бъде да работи по някоя филмова продукция и се премества в Лос Анджелис. Там започва да упражнява новата си професия – дизайнер на костюми, междувременно продължава следването си в Калифорнийския университет, където се дипломира като магистър по изящни изкуства.
Първо работи по костюми в телевизионни сериали, а после и за филми на голям екран, включително е нает по два проекта на Уди Алън – за комедията „Спящият“ (1973) и за „Интериори“ (1978). Именно Уди Алън е първият човек, който подкрепя Шумахер в желанието му да стане режисьор. Така през 1981 г. Шумахер дебютира с „Невероятната миниатюрна жена“ с Лили Томлин в главната роля. В него има премного кич – сякаш Шумахер иска да напомни, че има пребогат опит с аранжирането на витрини.
Големият пробив е третият му пълнометражен филм „Огън на Свети Елмо“ (1985), в който освен Деми Мур участват изгряващи звезди като Емилио Естевес, Роб Лоу, Джуд Нелсън. Филмът става емблематичен за 80-е години, а една от песните в саундтрака става хит.
За отбелязване е, че Шумахер режисира и няколко известни видеоклипа – на INXS – „Devil Inside”, на Лени Кравиц – „Heaven Help” и на Сийл – „Kiss from a Rose” – хит, който е от филма „Батман завинаги”.
5. Качествата
Шумахер има няколко безспорни качества – умее да открива нови таланти (да напомним, че благодарение на него Колин Фарел е забелязан от световната кинообщност заради ролята си във филма „Земя на тигри” от 2000 г.) и въпреки че снима на ръба на добрия вкус, създава култови класики със запомнящи се кадри. Той не се ограничава само до младежки филми, било то комедии или ужаси, в които в главните роли участват току-що завършили красиви актьори и актриси. През 1993 г. снима „Пропадане” с Майкъл Дъглас – за бял мъж на средна възраст, преживял нервен срив, загубил работа, семейство и търпение, заради което не издържа и устройва кърваво клане на път за рождения ден на дъщеря си. Този филм е реално отражение на фрустрирания средностатистически американец, живеещ в епохата на президента Джордж У. Буш. „Пропадане” е номиниран за „Златна палма” на фестивала в Кан и печели наградата „Едгар” (на името на Едгар Алан По) за най-добър филм.
6. Грешките
Но освен успехи Шумахер има и недотам сполучливи проекти – мнозина са скандализирани от костюма на Батман във филма „Батман и Робин”, на който се виждат зърната на гърдите му.
Филмът се оказва катастрофален провал – печели антинаграда за най-лоша режисура (преди това Шумахер и друг път е номиниран за въпросното „антиотличие”, но този път журито е непреклонно). Заради неуспеха на филма за супергероя – прилеп Шумахер на няколко пъти се извинява на феновете на комикса. През 2017 г. признава: „Постъпих като пълна отрепка. Все едно убих бебе”.
Но както знаем – няма лоша реклама и „Батман и Робин” вече е класика и ще продължи да се гледа и от днешните бебета.
