Първите три дни на февруари са свързани с много интересни празници. Те не само се наричат Трифунци, но също така са чествани и в съседни Сърбия, Северна Македония и Гърция:
1. Ден първи – Трифоновден

Първият от тях е денят на Свети Трифон – покровител на лозето, лозарите и виното. За мнозина празникът е познат като Трифоновден или Трифон Зарезан, който някои празнуват на 14-ти февруари: редом с Деня на влюбените (Свети Валентин).
От житието на светеца се разбира, че той бил мъченик, светец-лечител, който се родил около 232 г. сл. Хр. в малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, днешна Турция. За тази област се смята, че е една от прародините на лозата и виното. Свети Трифон от малък бил въведен в Христовата вяра, а на 17-годишна възраст, след като излекувал дъщерята на римския император Гордиан III (225-244), се прочува.
Но наследникът на Гордиан – Деций Траян (201-251) – се оказва непримирим враг на християнското учение. През 248г. той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик, бидейки посечен с меч.
Традицията на Трифоновден повелява лозята да бъдат зарязвани, за да могат да дадат нова и богата реколта през годината. Обичаят се нарича и „закройване“ и предимно се извършва от мъжете стопани. След като всеки един от тях пристигне на лозето си, носейки хляб, бъклица с вино и кокошка, се прекръства и с косер (наричан също и немски/стар сърп) отрязва по три клонки от три различни дръвчета.
Впоследствие те биват свити на венец, с който мъжете окичват калпака си, а отрязаните клони поливат с вино от бъклицата. След това всички се събират на обща трапеза, на която преди да започнат да се хранят, се избира “цар Трифон”, който благославя лозята – „Да е берекетлия, а от всяка лоза – по чембер вино.“
2. Ден втори – Сретение Господне или Петльовден

Сретение Господне е честван най-вече от източноправославните църкви и отбелязва 40 дни от раждането на Иисус Христос. На тази дата Дева Мария също така завела сина си в Йерусалим, където – според Мойсеевия закон – всяко първородно от мъжки пол трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Впрочем по този начин се почита и паметта на избавените израелски първородни деца от смъртта, която поразила всички първородни на египтяните и добитъка им (Изх. 12:29) .
На този ден също така се чества и Петльовден – българска традиция, датираща още от времето на османското робство, когато се събирал ужасяващият кръвен данък. Турски войници минавали по къщите, за да вземат малките момченца, които да превърнат в страшни и кръвожадни еничари.
Според легендата, една майка от село Еркеч (днешно Козичино, Бургаско) отказала да даде детето си на турците. Затова те я заплашили, че в такъв случай ще му отнемат живота. Ала в този момент българката им заявила, че вместо това собственоръчно ще заколи рожбата си. Речено – сторено. Още същата нощ, обаче, тя скрила момчето си и вместо него заколила петел, с чиято кръв после опръскала цялата си къща. Когато на сутринта отново дошли турците, останали стъписани от постъпката ѝ.
Затова те никога повече не дръзнали да съберат нови момчета за еничари от това място. Въпреки щастливия си край, историята е все пак донякъде тъжна, защото мнозина други български майки не са имали този късмет…
3. Ден трети – Симеоновден

Третият и последен ден – 3-ти февруари – е посветен на Свети Симеон (познат още и като Симеон Стълпник, Симеон орач и Симеон брульо ) – един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки език.

Според житието му той се бил родил през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни християни. На 18 години постъпил в манастир, след което решил да заживее като отшелник в трудно достъпна планинска пещера. Впоследствие напълно се самоизолирал от света, след като заживял на върха на висока каменна кула, която сам построил. А заради това, че живеел на върха ѝ, бил наречен Стълпник (от стълб). Според легендата, починал на 103-годишна възраст.
Останки от колоната му все още са запазени и могат да бъдат видени и днес. Намират се в при руините на църквата „Свети Симеон“, намираща се на 30 км северозападно от сирийския град Алепо.
Апропо, 1-ри, 2-ри и 3-ти февруари, са наричани „вълшебните дни“. Вярва се, че тогава желанието на всекиго ще бъде чуто, ако бъде отправена искрена молитва за една добра година, изпълнена с много късмет и любов.