През февруари 1991 г. излиза „Мълчанието на агнетата“ и донася на режисьора Джонатан Деми „Сребърна мечка“ на Берлинския филмов фестивал.
След това отвсякъде започват да валят награди – от Япония до Англия, а година по-късно Американската филмова академия ще му присъди пет награди „Оскар“ във всички основни категории.
От 1991 г. досега, кинокритиците припомнят, че канибалът интелектуалец Ханибал Лектър се е появявал на големия екран още три пъти, затвърждавайки позицията си на най-големия злодей в историята на киното. За „Мълчанието на агнетата“ – един от най-известните филми на ужасите, във филмовите академии в различни страни по света – са написани стотици анализи, но остава малко известен фактът, че той е допринесъл за престижа на американското Федерално бюро за разследване.
Как сценаристът Томас Харис среща бъдещия си герой
Сценарист на „Мълчанието на агнетата“ е Томас Харис. Той описва себе си като човек, научил се да чете на 3-годишна възрастен, и силно „пристрастен“ към романите на Хемингуей. Още като студент по английска литература в университета в Бейлор, в щата Тексас, започва да работи като криминален репортер за местен вестник. Една година преди да се дипломира, на 23 години, той пътува до Мексико, за да напише журналистическо разследване за трафик на хора и детска проституция. Получава разрешение да разговаря със затворник на име Саймънс, излежаващ смъртна присъда в затвора в щата Нуево Леон. Харис научава, че преди време Саймънс се опитал да избяга, но бил засечен, прострелян, а след това опериран. Интересувайки се от този епизод, Томас Харис интервюира лекаря, спасил Саймънс. Елегантно облеченият лекар (години по-късно, в предговора към юбилейното издание на „Мълчанието на агнетата“, Харис го нарича с измисленото име „Д-р Салазар“) изведнъж започнал да му обяснява какви мотиви може да има един убиец и какви мъчения да извършва върху тялото на жертвата си. Едва по-късно Харис научава, че въпросният лекар е психопат, който нарязва жертвите си на парчета, а след това опакова останките им в кутии. Така младият кореспондент на Waco Tribune-Herald се срещнал очи в очи с бъдещия си герой.
Как Харис попада във ФБР
През 1975 г. Харис, вече в Ню Йорк, публикува първия си роман „Черна неделя“, в който разказва за неосъществения терористичен акт в „Супербоул“ в Ню Орлиънс. До голяма степен книгата е вдъхновена от атаката на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г., при която загиват 11 атлети от израелския национален отбор, взети за заложници от палестинските терористи от „Черен септември“. Романът „Черна неделя“ не е посрещнат с особен възторг от критиката, но има читателски успех и благодарение на сериозния хонорар Харис напуска Асошиейтед прес, където работи от 1968 г., и се посвещава на събирането на материали за ново заглавие. Проучвайки изследванията на психолози върху начина на мислене на престъпници – убийци, Харис стига и до Националната академия на ФБР в Куантико.
Джон Дъглас и Робърт Реслър
Именно там, през 1976 г., специалните агенти Джон Дъглас и Робърт Реслър от Отдела по поведенчески изследвания започват да събират база данни за серийни убийци и да провеждат интервюта с чудовища като Тед Бънди и Едмънд Кемпър. Целта им е да създадат „психологически профил“ на извършителя и така да изведат уникалния ирационален мотив, който кара злодея да повтаря зверствата си отново и отново. Въз основа на това изследване през 1981 г. Харис публикува „Червеният дракон“.
Главният герой в романа – профайлърът на ФБР – Уил Греъм, под ръководството на оглавяващия Отдела по поведенчески изследвания Джак Кроуфорд – образ, вдъхновен от реалния Джон Дъглас, се консултира с Ханибал Лектър, за да хване друг сериен убиец. В романа Греъм обяснява на съпругата си в какво се състои метода – създаване на профил на извършител на убийство. Той повтаря дословно това, което Харис е научил от лекциите в Националната академия на ФБР в Куантико: „Психопатът, ако не е глупав, е почти невъзможно да се хване. Особено садист. Първо, той няма мотив за престъплението си. Това означава една следа по-малко, която да помогне за разкриването на престъпника. Второ – нямате никаква помощ от информатори. Най-често задържането на убиеца е в резултат на негова грешка. Никой не знае нищо, понякога дори самият психопат не знае какво е направил – той често пъти просто не осъзнава действията си. Следователно, трябва да се хванете като удавник за сламка за следата, която имате – понякога единствена – и да мислите. Трябва да влезете под кожата на злодея, да пресъздадете сцената на престъплението и да разкриете модела му на поведение“.
Харис – асоциалният слушател на лекции
Специалният агент Джон Дъглас си спомня за Харис: „Той беше някак самотен и тих, малко асоциален тип, но слушаше изключително внимателно лекциите ми по криминална психология в Академията на ФБР. По онова време разработвах метода на създаване на профили на престъпници и обикалях затворите. Правех анкети с убийци, за да пресъздам тяхното виждане за собствените им престъпления, защото „за да разберете Пикасо, трябва да разгледате картините му“, обяснява Дъглас на студентите.
Именно този принцип Харис използва в изграждането на главния герой в „Мълчанието на агнетата“. В него профайлърът Джак Крауфорд казва на Кларис Старлинг (в ролята Джоди Фостър), че лицето Уил Греъм е обезобразено от психопат и „сега е като портрет, нарисуван от проклетия Пикасо“.
Но нито Джон Дъглас, нито Робърт Реслър, не коментират положително романа на Харис. Реслър дори споделя в интервюта: „Не познавам нито един сериен убиец, който да прилича на Ханибал Лектър. Освен това нито един от тези престъпници не беше психотерапевт. Знам за лекари, извършили убийства, но определено не са го направили по перверзен начин. И не знам сред психопатите – канибали да има човек, заемащ висока обществена позиция“.
Как тайните служби „се сприятеляват“ с Холивуд
Министерството на отбраната в САЩ и разузнавателните агенции винаги са проявявали интерес към киното като мощен инструмент за влияние върху обществото. През 1948 г. в Пентагона се създава отдел за сътрудничество с развлекателния сектор. Той е с бюджет от Министерството на отбраната и финансира създаването на близо 800 холивудски продукции и над 1000 телевизионни предавания. В ЦРУ също започва да функционира подобен отдел през 1996 г., но той подкрепя по-малко на брой филмови проекти – около 60 заглавия.
Прочутият шеф на ФБР Едгар Хувър е първият, който осъществява връзка с Холивуд. Въодушевен е от идеята да се правят филми за федералното бюро още от времето, когато една от най-големите звезди на класическото Холивудско кино Джеймс Кагни изпълнява ролята на първия агент на ФБР във филма G Men. Годината е 1935 година. Хувър е толкова впечатлен от филма, че започва да разработва план за създаване на филмово студио към ФБР. Дори представя идеята на Рузвелт, но не получава подкрепа. Вероятно, ако по времето на 32-ия президент се бе появил филм като „Мълчанието на агнетата“, днес ФБР щеше да си има филмово студио.
