Теодосий Спасов – национална гордост на шестдесет

Днес, на 4 март, известният виртуозен изпълнител на кавала – Теодосий Спасов празнува своята 60 годишнина. Ето няколко причини определението за него „национална гордост“ да звучи съвсем на място.

 

 

1. Заради превръщането на ада в добро място

В документалния филм „Добрият Ад“ на режисьора Николай Василев, който е посветен на Теодосий Спасов, много добре разбираме кога геената огнена може да се превърне в красиво място. Получава се, но тогава, когато Орфей слиза в подземното царство, за да изведе душата на Евридика. Така прави и Теодосий Спасов. Озовава се в ада, но не в религиозния смисъл, а следвайки цитата от пиесата „При закрити врати“ на френския екзистенциалист Жан-Пол Сартр „Адът – това са другите“.

И като се озовава в този ад, го прави по-добър. Осветява го с песента на кавала си.  Постига го с всичките си над 38 издадени компактдиска със солови изпълнения и с участия с различни музикални състави, както и с многото си проекти с фолклорни, джазови, класически оркестри и състави, с именити български и чужди музиканти. Неслучайно още през 1995 г. списание “Нюзуик” го нарежда измежду най-талантливите музиканти от Източна Европа. През  2011 г. получава най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век“ за приноса си в развитието и популяризирането на българската култура и традиционния фолклор. Две години по-късно получава и орден „Кирил и Методий – първа степен с огърлие”, а през 2015 г. става „Артист на ЮНЕСКО за мир“. Освен това е носител на почетното звание „Доктор хонорис кауза” на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

 

2. Заради метафорите за рафтовете

Теодосий Спасов е първият, който започва да свири джаз на кавал. Разработва свой уникален стил на свирене, при което смесва народна музика с елементи от джаз и класика. Имайки предвид това смесване, по-лесно бихме разбрали интересната метафора за рафтовете, която също споделя в „Добрият Ад“.

„Музикалното изкуство безкомпромисно те поставя там, на рафта, където ти е мястото. В зависимост от твоето развитие и самоусъвършенстване. За пример къде си на рафта, ще дам циганската сватба. Ако не можеш да им направиш удоволствието, хващат те за яката и те свалят долу – на рафт № 1 и се обаждат на друг, който може да ги качи на рафт № 2. Така е в живото музикално изкуство. Всички музиканти се стремим да създадем удоволствие на нашите почитатели и слушатели. Да им помогнем да се абстрахират от действителността, да ги облагородим, като в този процес променяме и себе си. Това са степени на самоусъвършенстване и на изграждане.

Понякога се случва едно голямо недоразумение – тези, които са свикнали да слушат музика от рафт № 2, не могат да слушат музика от рафт № 100 (тук Теодосий Спасов най-вероятно има предвид симфоничната музика и джаза – бел. моя), а ти си бил на рафт № 100, бил си на рафт № 2 и какво правиш? Понякога, ако си струва, можеш да се върнеш. Но много често не си струва – казваш си, това съм го правил, защо трябва да се напъвам? Има други – нека те да опитат. И така си казваш – защо да си губя времето да слизам до рафт № 2 – я да си шумоля тук, в моите мисли и фантазии и да радвам душата си, която не иска да скучае“.

 

3. Заради ролята в живота на актрисата и режисьорка Бойка Велкова

Бойка Велкова и Теодосий Спасов.

Едва ли някой не е разбрал, че Теодосий Спасов е женен за актрисата и режисьорка Бойка Велкова. За него тя споделя, че е най-добрият човек, когото познава, че е изключително търпелив и много точен. За нея Спасов е съвсем лаконичен: човек на изкуството, голямата любов на неговото сърце и душа. Но за филмовата и театрална музика, която най-вероятно е създал, благодарение на нейното вдъхновение, може да се пише дълго и много обстоятелствено. Неслучайно наградата на юбилейния 25-и София Филм Фест тази година ще бъде връчена на Теодосий Спасов. Ако не сте гледали „Бартер”, „Докато Ая спеше”, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”, поправете тази грешка и се заслушайте в музиката.

Намерете и документалните филми „Омагьосан от морето“ (2009) и „Преходът или какво стана с нас” (2013) на  Атанас Киряков.

Чувайки музиката на Теодосий Спасов, написана за тях, със сигурност ще научите много за любовта, магиите в природата, както и малко тайни за… себе си.