„Тъжно е, ако сте прекарали детството си, без наистина да го видите“, казва веднъж в интервю Джоди Фостър, която започва да се снима в киното на 3-годишна възраст. Тя е завършила английска литература в Йейл, владее перфектно френски език и никога не е получавала актьорско образование. Което не й пречи да остане в историята на световното кино като една от най-специалните холивудски звезди, получила първа две награди „Оскар”, преди да навърши 30 години. Отличията за най-добра женска роля, актрисата печели за участието си във филмите „Обвиняемата” и „Мълчанието на агнетата”. Джоди Фостър изпробва успешно силите си и на продуцентското и режисьорското поприще. Дори Астероид 17744 – „Jodifoster”, е кръстен на нея. Днес холивудската звезда навършва 58 години. Припомняме някои любопитни факти от кариерата на Джоди Фостър, както и нейни възгледи и изказвания.
Когато Джоди Фостър била малка не харесвала анимационните филми на „Дисни”, които останалите деца гледали в началото на 70-те. Но тя се влюбва в лентата „Среднощен каубой” (1969), разказващ за тежкия живот на мъж-проститутка. Фостър признава, че е решила да стане актриса именно след като е гледала този филм.
Може би затова първата сериозна роля, изиграна от Джоди, е непълнолетна проститутка във филма „Шофьор на такси“ (1976) на Мартин Скорсезе. След като Фостър е номинирана за „Оскар” за тази роля, Скорсезе започнал да получава писма от защитници на морала със заплахи като „Ако това дете получи „Оскар” за това, което сте му направили, сбогувайте се с живота“. Така че режисьорът отива на церемонията по награждаването с охрана.
През 1981 г. някой си Джон Хинкли, впечатлен от „Шофьор на такси”, прави опит да убие президента Роналд Рейгън. В показанията си извършителят признава, че е извършил нападението само, за да привлече вниманието на любимата си актриса Джоди Фостър. За негово съжаление привлича вниманието само на таблоидите и на ФБР.
Джоди Фостър е фен на любимата режисьорка на Хитлер – Лени Рифенщал, в чиято филмова биография отдавна мечтае да играе. „Тя, – казва Джоди – е най-талантливата жена-режисьор в историята, но е направила толкова много грешки в живота си.“ Приживе Рифенщал също обичаше Джоди Фостър и й изпращаше картички за рождения ден.
Когато сценаристът Тед Тъли написва сценария за „Мълчанието на агнетата“ (1991) по едноименния роман на Томас Харис, той си представя Джоди Фостър в главната роля. Режисьорът Джонатан Дем, обаче, дори не иска да разговаря с нея. В неговите виждания Мишел Пфайфър е най-подходяща да се превъплъти в образа Кларис Старлинг. Но актрисата е разколебана от жестокостта на сценария и в края на краищата отказва. Така Фостър получава желаната роля, както и втория си „Оскар“. Казват че Пфайфър още съжалява за пропуснатия шанс.
В края на 90-те продуцентът Син Шафен решава да направи филм за уморен от живот мъж, чиято сестра му дава ваучер за участие в много странна игра. Идеята е да поканят Джоди Фостър да изиграе ролята на сестрата. Но Шафен размисля и решава да замени сестрата с брат и да даде ролята на Шон Пен. Фостър се вбесява и дори подава съдебен иск. Резултатът е, че така и не получава ролята си във филма „Играта“ (1997), а просто й е изплатено обезщетение.
Осем години по-късно продуцентът Брайън Грейзър се заема да снима филм за мъж, загубил детето си по време на полет. Решението е да поканят Шон Пен за главната роля. Случайно или не, сценарият попадна в ръцете на Фостър, която казва: „Това е женска роля, не подхожда на Шон“. В резултат на това главният герой мъж е заменен с жена. За ролята си във филма „Летателен план” Джоди Фостър получава хонорар от 13 млн. долара. За следващата роля – в трилъра „Смелият” (2007) – Фостър ще получи 15 милиона долара.
Понякога мечтая за обикновена домашна работа – да прекарвам вечерите си на дивана, да се търкалям с книга в ръка и да не чувствам никаква отговорност за това, което ще се случи утре. Но, слава Богу, никога не съм мислила сериозно за това.
По някаква причина хората винаги се изненадват, когато разберат, че съм атеистка.
Религията е наука, която трябва да се изучава. Човек трябва да знае за какво са всички тези войни.
Жестокостта е много човешка и много разбираема. Но нито едното, нито другото я правят допустима.
Играла съм много често роли на жертви, вярно е. Но ми се струва, че за това е написана цялата световна история на жените.
Вие сте лоша майка, ако сте напълно зависими от децата си и се опитвате да ги контролирате във всичко.
Последното нещо, което искам да знам, е това, за което си говорят децата ми. Защото много добре си спомням за какво говорех на тяхната възраст.
Не бих се върнала на 20 години за никакви пари. Това е възраст изпълнена с опасения и страхове. И това не е нещо, с което не си струва да се живее.
Сигурно е много страшно, когато децата ви остаряват пред очите ви.
Да бъдеш разбран не е най-важното нещо на света. Поне не трябва да го очакваш от никого.
„Съдба” е много удобна дума за тези, които никога не вземат решения.
Струва ми се, че жените помъдряват до 40 години.
Бих искал да се науча как сама да вдъхновявам себе си.
Обичам европейското кино, защото там израснах.
Нормалността не е нещо, към което трябва да се стремим. Това е нещо, от което трябва да бягаме.
Отговорността на актьора към зрителя е много по-важна, отколкото зрителят може да си представи.
