Сто години Дюренмат – пари, готвене, пари-прим.

1. Франк Пети. Опера за една частна банка

Още през 60-те години на миналия век софийската публика изпълва до краен предел „Държавния сатиричен театър“, в който поставят „Франк Пети. Опера за една частна банка“ на Фридрих Дюренмат. Постановката се радва на феноменален успех. Зрителите аплодират бурно една от репликите в нея: „Господи, спаси ме от ръцете на приятелите ми“. И макар че у нас тази пиеса е изключително успешна, в немскоговорящите страни я смятат за най-слабата пиеса на Дюренмат. Вероятно се чудите каква е причината за този различен начин на възприемане? В немскоезичния свят обвиняват Дюренмат, че е прекалено критичен към банките и пиесата му е плод на лична агресия срещу определени швейцарски финансови институции, докато у нас, макар и да липсва толкова сериозен опит с банките като в Швейцария, проблемите с демагогията и лъжата са лесно разпознаваеми и възприемани като автентични.

2. Посещението на старата дама

Темата за парите продължава и в „Посещението на старата дама“. Една от емблематичните нейни постановки е от 2004 г., в Народния театър. Режисирана е от Леон Даниел. В нея Дюренмат на практика показва как девалвацията, станала постоянен наш спътник, убива човечността. Сюжетът на пиесата е следният:  Главната героиня Клара, която далеч не е толкова стара – жена в своите шейсет, която освен всичко друго в края на пиесата  сключва брак, се завръща в швейцарския град Гюлен, в който е израснала. Тя е невероятно богата. Спечелила е сериозно състояние, след като е заминала в странство, където е упражнявала най-древната професия. Завръщайки се и виждайки, че градската управа има тежки финансови затруднения, решава да помогне. Обявява, че ще дари половин милион на общината и още толкова – на семействата в градчето, но при едно условие – бившият й местен любовник Алфред да бъде убит. От него тя е имала дете, но губи родителските права върху него по време на съдебен процес, при който Алфред подкупва свидетели. Именно заради тази тежка лична драма Клара започва да проституира. Въпросният случай не е особено известен на местните и причината те да се съгласят с убийството на Алфред е не друго, а финансовата криза, в която са изпаднали. Естествено, девалвацията е само една от темите. Другите са въздаването на справедливост срещу пари, проституцията, незабравимата и непростима любов, раболепието като инструмент за финансов прогрес.

3. Физиците

Най-поставяната пиеса на Дюренмат у нас е „Физиците“. Във връзка с нея Дюренмат признава, че когато сяда да пише, няма предварително намислена теза, а тръгва от някаква случка. Характерното за него е, че развива случката по такъв начин, че да я доведе до възможно най-лошия й край. Той обаче не може да се предвиди от героите, а е плод на някаква случайност. Дюренмат сякаш се подиграва с планиращите хора – с онези, които случайността ги връхлита така, че могат само да кажат: „Но ние тъкмо това не искахме да се случи“. Да ви е познато? И това Дюренмат не нарича гротеска. Не нарича абсурд. А просто – парадокс.

4. Най-добрата човешка способност

Героите на Фридрих Дюренмат в романите му „Съдията и неговият палач“ (1952), „Подозрението“ (1953), „Аварията“ (1956), „Обещанието“ (1958) са пародийно-нелепи. А ситуациите, в които попадат, сякаш предупреждават читателя – светът е като загадъчно зло и като изправено пред нас чудовище, но той трябва се приеме. И ние в никакъв случай не трябва да се отказваме да се борим.

И за финал – последната причина да харесваме Дюренмат, са две от известните му крилати фрази:

„Емоциите нямат място в бизнеса. С изключение на случаите, когато бизнесът ви е свързан с продажба на емоции.“

„Кулинарното изкуство, когато постига съвършени висоти, е единствената човешка способност, за която могат да се кажат само добри думи“.

Най-вероятно последната мисъл е „виновникът“ завършилият „Театрална критика“ Ути Бъчваров да направи предаването „Бързо, лесно, вкусно“.

Благодарим ти, Дюренмат!