Социалната мрежа „Инстаграм“ на 10 години

През последните години нищо не е променило в такава голяма степен модата, света на изкуството и дизайна, колкото социалната мрежа „Инстаграм“. Платформата, създадена през 2010 г., предефинира естетическите критерии за начина, по който живеем, като се започне от сутрешната ни закуска и се стигне до камината в някоя планинска хижа, където прекарваме зимната си ваканция. Никога досега визуалната културата не е била преобразявана до такава степен.

 

 

Днес, десет години по-късно, си припомняме накратко как историята на социалната мрежа се промени. Първоначално „Инстаграм“ е приложение, което дава възможност на потребителя да използва филтри, с които да обработва снимките си. Милиони потребители започват да променят снимките си, така че да изглеждат на тях красиви и привлекателни. Започват да публикуват редица свои фотоси и да канят „фенове“, които да ги следват, и които постоянно да информират какво се случва в живота им. „Инстаграм“ много бързо се превръща в най-голямата платформа за споделяне на изображения в социалните мрежи, от момента, в който е купена от „Фейсбук“ през 2012 година.

Но колкото повече се популяризира, толкова по-непрофесионално започват да изглеждат рекламите на потребителските продукти, чиито производители не ползват тази социална мрежа. Налага се всякакви мениджъри – дори собственици на ресторанти, директори на малки музейчета и всякакви културни институции да преразгледат рекламните си концепции и да включат в тях профил в „Инстаграм“. Там хилядите „следващи ги“ започват да определят как да изглежда в интернет даден продукт или институция. Но това се отразява и на самия процес на заснемане на изображенията – важен става въпросът какъв интериор да се избере за снимките, от какъв ракурс рекламираният обект би изглеждал най-добре. И това важи за всички, търсещи реклама, – от малките ресторанти до общинските музеи, които масирано започват да инвестират в ново осветление и по-модерен дизайн.

Появява се определението instagramable, чийто най-близък синоним е „фотогеничен, разчитащ в максимална степен на техниката“.

И тъй като в „Инстаграм“ има милиарди потребители, скоро много компании пренаписват рекламните си стратегии и изцяло се пренасочват към известната социална мрежа.

Но да се публикуват красиви картинки далеч не е достатъчно. За да могат да повлияят на поведението на потребителите, от решаващо значение е броят на харесванията, защото според алгоритмите на „Инстаграм“ само снимки, които събират най-голям брой харесвания, могат да разчитат да се появят на повече екрани на лични компютри, телефони.

За да се хареса една снимка, тя трябва привлича погледа, да е забавна, провокативна, оригинална. Трябва да се откроява от другите и да въздейства емоционално. За да се постигне това, могат да се използват различни техники: редица туристически обекти и музеи са обособили специални места, на които техните посетители, след като се снимат, могат да получат „картинки“, на която се оказват в абсурдна компания с усмихнат алигатор или в прегръдката на някоя рококо мадона.

Художникът Дейвид Шригли на фона на свои рисунки, публикувани в „Инстаграм“.

Но освен музеи, туристически обекти, модни дизайнери и козметични компании и редица творци – хора на изкуството – също „пробват“ свои хрумвания, като предварително публикуват свои ескизи в „Инстаграм“, за да видят кой от тях ще се хареса най-много. Чак след това го доразвиват в живопис или графика. Конкретен пример е британският художник Дейвид Шригли, който радва последователите си с безкрайно смешни рисунки в „Инстаграм“. Шригли откровено си признава, че от това печели повече, отколкото от излагане на картините си в галерийни или музейни пространства. Но дали наистина е прав? В добрите стари галерии, за да му дадат възможност да направи изложба, след която да успее да продаде картините си, трябва да разчита на енергичен галерист или известен куратор. А в „Инстаграм“, за да постигне подобен успех, са му необходими нерядко пъти и шестцифрен брой последователи.

Освен това социалната мрежа има и своите тъмни страни – алгоритмите й се пазят в тайна, заради което и огромните последици, които има върху обществото, не са напълно прозрачни. За това и за десетия рожден ден на „Инстаграм“ тортите, фанфарите, цветята и купонът са най-вече във виртуалната реалност.