След броени часове ще стане ясно дали „Топ Гън: Маверик“ ще успее да отнесе всичките пет статуетки „Оскар“ в категориите, за които е номиниран.
Той се бори за най-добър филм, за най-добър адаптиран сценарий, за най-добри специални визуални ефекти, за най-добър филмов монтаж и за най-добър звук.
Засега залозите, че „Топ Гън: Маверик“ ще отнесе наградата за адаптиран сценарий, не са особено големи. По-скоро се налага мнението, че това е старомоден, комфортен и предсказуем екшън с Том Круз.
Но успехът му е безспорен и числата говорят сами: това е най-касовият филм за 2022 година и най-доходната продукция на студията Paramount, която зае шесто място в общата класация на приходите в САЩ. Marvel, пази се: ветераните на екрана отвръщат на удара. По подобен начин можем да формулираме и основната движеща сила и на филма, и на началния импулс за създаването му.
От времето на оригиналния филм са изминали 30 години, но стремежът на пилота Пит Мичъл с позивна „Маверик” да се перчи не е намалял и с една йота. Излитане, полет, експеримент на границата на допустимото и надпревара със скоростта на звука, за да може възхитените диспечери да нарекат капитана „най-бързия човек на света”. Безотговорността отново се приравнява към героизма, а вместо за пореден път да го уволнят с позор, връщат Мичъл в родната ковачница за елитни сили но ВМС „Топ Гън”,за да подготви най-добрите курсанти за опасна мисия (на пръв поглед тя, както обикновено, изглежда неизпълнима).
Ахилесовата пета на неуязвимия авиатор е била и си остава гибелта на другаря му Гуус (Антъни Едуардс в оригиналния филм): в ням укор ще се превърне синът на партньора му Брадли Брадшоу (Майлз Телър), оказал се сред отличилите се новобранци. Гуус младши с позивна „Драката” е готов да служи на страната, но Маверик не е готов да изпрати младежа на сигурна смърт.
Да се огледаме назад и да погледнем право в очите филма на Тони Скот през 2022 година, без да се позасмеем или да схванем хомоеротичния подтекст, вмъкнат от Тарантино, е практически невъзможно.
В „Най-добрият стрелец” (локализацията се смята за официална) Маверик се разтапя от любов към самолетите на полосата за излитане, нахално се перчи пред началството, а ако се натъжи, скача на мотоциклета и препуска към хоризонта в съпровод на хитове от 1980-е години. Всеки зрител ще трябва самостоятелно да премине през проверката за издръжливост по време на гледането на филма – вероятно някой носталгично ще се просълзи от целувките под съпровод на Take My Breath Away, а на друг ще му се прииска да пробие с глава стената.
Режисьорът Джоузеф Косински запазва фактурата, палитрата и стегнатата и стройна форма на рожбата на Тони Скот. Говорим не само за буквалните реверанси, пресъздаването на отварящата се сцена и усмивката на Том Круз, а за жанровото разпределение на силите и стилистичната шлифовка.
„Топ Гън: Маверик” е филм, ако не от 1980-е, то от средата на 1990-е (с изключение на постиженията на CGI): енергичният екшън с привкус на чувство за дълг и някоя и друга незадължителна романтична сцена. При цялото ни уважение към Дженифър Конъли добре изпипаната любовна линия само изкуствено увеличава хронометража и подхранва егото на главния герой. Впрочем както и целият филм.
Отговорът на въпроса „Ще ви хареса ли „Топ Гън”?” е право пропорционален на личната ви любов към Том Круз. Наричат актьора последната холивудска звезда от старата школа – и титанът се държи по съответния начин. Драматургично, режисьорски и операторски Круз е осветен от бронебойните прожектори на (не)угасващата слава.
На талантливия артист Майлз Телър сякаш с линийка му е премерен допустимият блясък на екрана – светѝ, докато не хвърлиш сянка върху Круз. Впрочем липсата на самоирония у главния артист (същия този най, най, най) режисьорът компенсира с размах, поднасяйки победата увита в нежна носталгична пелена вместо в ярка лъскава обвивка.
Откровено казано, прекалено натрапчивият патос и преднамереността на действието съвсем не развалят впечатлението: „Топ Гън” е зареден с ендорфини, добро настроение и развълнувани въздишки. Летенето замайва главата, падането кара зрителя да се хване за сърцето, спортните дейности топлес са замислени, за да го погъделичкат по чувствителните точки. Неведнъж ще има приятни моменти за почитателите на филма от 1986 година – ще покажат и мотоциклет „Кавазаки”, и авиаторски очила, и прочие артефакти от миналото величие.
А на зрителите от 2022 година ще покажат единствената жена – летец в екипа – непотопяемата Феникс (иска ни се да пожелаем на Моника Барбаро кариерата ѝ рязко да полети нагоре).
Гледането на „Топ Гън” е страшно приятно именно заради упоритата праволинейност, която заради сладникавата носталгия е изгубила предишната си сериозност. Но си струва след надписите да се замислиш. Тогава може и да ти стане невероятно тъжно: по стандартите на 1990-те светът се дели на добри и лоши момчета. Абстрактните врагове носят черни шлемове, но кой се крие под тях? През 1980-те над Индийския океан неприятелите летяха на МиГ-ове. Сега злодеите са базирани в Китай или…?
Ветеранът Вал Килмър много години вече се бори с рак на гърлото, затова не може да говори нито на екрана, нито извън него. Маверик (или самият Том Круз) инфантилно се мъчи да спечели състезанието за званието най-добър, бърз и обаятелен на света, макар че никой не се състезава с него.
Във филма няма дори намек за амбивалентност или рефлексия, Пит Мичъл предупреждава не само Драката Брадшоу, но и публиката: „Трябва не да мислите, а да чувствате”. Предварително е пресметнато киното да влияе чрез емоционалното си въздействие и това бие право в целта.
„Топ Гън” може безкрайно да бъде критикуван за нарцисизма, патетиката и архаизма си, но в това се крие силата му.
Джоузеф Косински е заснел невероятно приятен филм, предсказуем до такава степен, че да не огорчава, и удивителен, за да радва. Именно сякаш през миналата 2022 година повече от всичко ни се искаше да се откажем от самоанализата и да се намерим в средата на 1990-те – не истинските, а кинематографските, които правят епохата жива в душата на поп културата. Където добрите момчета не слушат заповедите и постъпват добре, а лошите – безликите смотаняци с шлемове – се държат лошо. Където горещите целувки лекуват обиди и спасен живот изкупва смърт.
