Скандалът – задължителен елемент на съвременното изкуство?

Мнозина смятат скандала за задължителeн елемент в съвременното изкуство. Но защо им е на художниците да скандализират публиката?

Банална провокация заради пиар или хитроумен начин да се привлече вниманието на зрителя към някакъв социален проблем, да го провокира към важна дискусия? Трудно е да се даде еднозначен отговор, затова сме подбрали за вас най-известните шокиращи инсталации и арт обекти, които са доста нееднозначни по замисъла си, а понякога са и спорни от естетическа гледна точка.

Голямата глина № 4 (Big Clay #4). Местоположение: Болотная набережная, Москва.

Автор: Урс Фишер (Urs Fischer) 2021.

Един от най-резонансните съвременни арт обекти е „Голямата глина №4”, дело на швейцарския художник Урс Фишер. През 2015 година 13-метровата алуминиева скулптура, изобразяваща размачкани парчета глина, небрежно натрупани едно върху друго, беше изложена в Ню Йорк. По-късно, през 2017 г., четири месеца се кипреше на площада „Синьорията“ във Флореция, а през 2021 г. стигна до Москва и беше поставена срещу сградата на ГЭС-2 (ГЭС – газова електрическа централа) по случай откриването на културен дом в региона.

Оценките на произведението са крайно разнообразни и противоречиви. Едни специалисти възторжено наричат скулптурата „мощен културен символ на основата на изкуството”, „монумент на човешката потребност от творчество”, други се вглеждат в дълбинните пластове и виждат там „гавра с общоприетата форма на паметника”. На свой ред много жители на града, анкетирани на улицата, виждат ни повече, ни по-малко от купчина екскременти. Заради тази реакция  един от архитектурните критици нарече Big Clay #4 „паметник на единението в омразата”.

Самият художник смята, че всяко произведение на изкуството безусловно носи определено послание, а как ще бъде възприето то от конкретен човек, зависи от него самия. „Гледайки един и същи предмет, един вижда цвете, а друг – само купчина боклук“ – коментира Урс Фишер.

Водопад, бликащ от тоалетни чинии (Toilet Bowls Waterfall). Местоположение: град Фошан, Китай.

Автор: Шу Юн (Shu Yong), 2009.

Инсталацията с периметър 100 м и височина 5 м е създадена от китайския художник Шу Юн специално за фестивала на керамиката и порцелана, провеждащ се във Фошан. Градът е знаменит с фабриките си, произвеждащи порцеланови изделия. Освен тоалетни чинии в инсталацията са използвани мивки, бидета и писоари. „Фонтанът” е действащ, тоест към всяко керамично изделие е прокарана вода. Монтажът на инсталацията отнел два месеца.

Местните жители съвсем не са във възторг от  подобен „културен обект”. А еколозите – напротив. Причината е, че при монтажа са използвани само бракувани изделия от местните фабрики и употребявана и вече негодна за употреба санитарна техника. Затова екоактивистите смятат, че Шу Юн е измислил отличен начин за утилизиране на тоалетни чинии и мивки вместо просто да ги заровят на сметището.

Наклонената дъга (Tilted Arc). Местоположение: Ню Йорк, САЩ.

Автор: Ричард Сера (Richard Serra), 1981-1989 година.

Историята на инсталацията „Наклонената дъга” е разказ за това как художникът чрез изкуството си се опитал да изтръгне хората от всекидневната рутина и да ги подтикне към по-осъзнато взаимодействие с околната среда, но.. не успял. През 1981 г. американският скулптор Ричард Сера монтирал на площад „Фоли” в Долен Манхатън дъгообразна метална пластина с дължина почти 37 м и височина 3.6 м. Конструкцията била разположена така, че площадът не можело да бъде прекосен по права линия, което създавало маса неудобства на работещите в офисите около площада.

С всяка година раздразнението от арт обекта нараствало, местните власти били затрупани от жалби и искания „Наклонената дъга” да се премахне. Художникът настоявал, че не може да си представи този арт обект да бъде разположен на друго място. В резултат след редица публични дебати през 1989 г. под влияние на обществеността конструкцията с тегло 72 тона все пак била демонтирана. В художествения свят този факт и до днес се смята за едно от най-големите поражения на така нареченото изкуство за публично пространство.

Fastentuch. Местоположение: Катедралата „ Свети Стефан”, Виена, Австрия.

Автор: Ервин Вурм (Erwin Wurm),  2020.

Съвременното изкуство, въпреки предизвикателния си характер, започва да прониква дори в консервативни организации като Католическата църква. Настоятелят на австрийската катедрала „Свети Стефан”, например, поръчал на скулптора Ервин Вурм серия арт обекти, за да украси катедралата за Великите пости. Направил го дори въпреки това, че според критиците работите на Вурм се отличават с доста специфично хумористично, а понякога и порнографско излъчване. Впрочем за катедралата „Свети Стефан” авторът е създал не най-екстравагантните си арт обекти.

Най-известният от тях е гигантският светлолилав пуловер с площ около 80 квадратни метра. Той бил използван като воал, скриващ изображението на Исус Христос от погледа на енориашите по време на постите. Вурм обяснил, че по този начин искал да призове хората да се отнасят с по-голяма топлота един към друг.

Mount Recyclemore. Местоположение: Графство Корнуол, Великобритания.

Автор: Джо Ръш (Joe Rush),  2021.

 

Алюзията е един от популярните похвати за шокиране на публиката. Именно нея използвал британският художник Джо Ръш, когато създавал инсталацията си Mount Recyclemore. Нейният първообраз е планината Ръшмор, която е известна с това, че на един от склоновете ѝ са изсечени образите на четирима президенти на Съединените щати. Само че в творбата на Ръш героите са седмина, а не четирима, и са от различни страни. Това са лидерите на държавите членки на „Голямата седморка”: Ангела Меркел, Емануел Макрон и др.

Скулптурите им са направени от електронни отпадъци – части от компютри, принтери, смартфони и други уреди, изхвърляни на боклука. За отбелязване е, че Mount Recyclemore е била изработена в навечерието на срещата на върха на Г-7, на която са били обсъждани и проблеми на екологията.

По този начин художникът е искал да привлече вниманието на политиците към проблема за утилизирането на огромното количество електронни отпадъци, в които се съдържат не само голямо количество ценни ресурси, но и токсични вещества.