Десет културни центъра и 53-ма творци бяха отличени за 24-и май. Министърът на културата проф. Велислав Минеков близо два часа връчва награди в балната зала на Националната галерия – „Двореца“.
Това бяха традиционните годишни награди на Министерството на културата, които се връчват по случай 24 май – Денят на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
„Падна ми се временната чест да връча наградата на най-достойните, да бъда случайно попаднал в тази среда. Естествено, аз много се радвам. Това е щастие, което не съм предполагал, че ще ми се случи“, сподели с усмивка проф. Минеков.
След като прозвуча химна на българската просвета – песента „Върви, народе възродени“ по стихове от Стоян Михайловски и музика от Панайот Пипков, в изпълнение на детския хор на Националното музикално училище „Любомир Пипков“, проф. Минеков отличи младата цигуларка Лора Маркова с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Малко по-късно тя се „отблагодари“ не с думи, а с музика – изпълни Рапсодия за соло цигулка на Петър Христосков.
Виждайки сред хората в залата много известни музикални педагози, министърът се пошегува с обяснението за дете музикант: „Това е дете, което току-що е проходило, получава под брадичката си странен музикален инструмент, който се нарича цигулка, но всъщност получава контрабас“.
„Дано не всички деца музиканти са лишени от спорт, така както аз си спомням, че тайно си карах колелото“ – сподели от своя страна пианистът, композиторът и педагогът проф. Виктор Чучков, който получи „Златен век“ – огърлие и грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
Същото отличие бе връчено и на директора на Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура (НУКК) – Величка Велянова, за която в публиката прошепнаха, че е една от най-влиятелните жени в България, на диригента и композитора на симфонии – Емил Табаков, на колегата му – композитора Кирил Дончев и на художника и автор на мозайки – проф. Илия Илиев.
Получавайки наградата, Емил Табаков се пошегува, че на диригентите сякаш не им е отредено да говорят. Като трябва нещо да кажат, музикантите от оркестъра веднага ги контрират – „По-добре не ни говори какво трябва да правим, покажи ни го с ръце“.
„Златен век“ – звезда и грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност получиха още двама композитори Асен Аврамов и проф. д-р Велислав Заимов, художникът и писателят проф. Евгени Кузманов, цигуларите–педагози – проф. Йосиф Радионов и проф. Стойка Миланова, както и фотографът Зафер Галибов.
С награди „Златен век“ – „Печат на цар Симеон Велики“ – златен бяха удостоени актрисите Стефка Янорова и Гергана Данданова, режисьорът и преподавател в НАТФИЗ – Борислав Чакринов, актьорът Красимир Ранков, вариететната балерина Нина Петровска, пианистката и акомпаняторка – Ивелина Казанджиева, джаз китаристът и композитор – Огнян Видев, саксофонистът Емануил Манолов-Бадема, джаз тромпетистът и композиторът Райчо Иванов. Джазмените благодариха на Jazz FM радио, че са се сетили за тях и са ги номинирали за отличието. Те отбелязаха, че и в джаза вече имаме традиции и прославяме страната си и на значими международни форуми.
Със същата награда „Златен век“ – „Печат на цар Симеон Велики“ бяха отличени и поетесата и журналистката Юлия Вапцарова, поетът и журналистът Иван Бъчваров, историкът и директор на Историческия музей в Севлиево – Найден Петров, директорът на Историческия музей в Бяла черква Анастасия Георгиева, музикалният критик и директор на къщата-музей „Борис Христов“ – Елена Драгостинова, актрисата Жоржета Чакърова и колегите й Павел Поппандов и Васил Банов, кинорежисьорът – Костадин Бонев, педагозите Стоянка Велкова и Славейко Даскалов от Националния лицей за изучаване на италиански език и култура и колежката им – Деница Анчева от Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе.
„Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен, грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, получиха историкът Владимир Калоянов, популяризиращ сред българската общност в Украйна възможността да дойдат да следват в България; етнографът и музеологът от РИМ – Велико Търново – д-р Миглена Петкова, оперният драматург, преводач и критик Огнян Стамболиев, кураторката от галерия „Васка Емануилова“ – Владия Михайлова, филмовият критик и главен редактор на списание „Кино“ – Людмила Христозова-Дякова, нейният колега – също филмов критик и преподавател в НБУ – проф. Иво Драганов. Той обърна внимание, цитирайки египтолога проф. Сергей Игнатов, че единствената азбука, създадена без прагматична цел с нея да се брои добитъка или урожая, е тази, която са създали Светите братя – тяхната цел е била да се преведе Библията.
Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност получиха поетесата Ели Видева, режисьорът Денислав Янев, кукленият режисьор Петър Петров Пашов, актрисата и многообещаващ драматург – Елена Телбис, носителката на „Икар“ за дебют –актрисата Поля Йорданова, сценографите Владислав Илиев и Илияна Кънчева, изкуствоведът Таня Станева, художниците Мария Налбантова, София Грънчарова, д-р Радостин Седефчев, цигуларката Лора Маркова и балерината Ромина Славова.
Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност получиха и десет културни центъра – Националната музикална академия по случай 100 години от основаването й, както и девет читалища – „Христо Ботев 1871“ в село Ябълково, „Искрица“ – в село Скобелево, „Пробуда 1926″ и „Нов път 2011“ в село Добрич, „Просвета 1926“ – в село Крум, „Искра“ – в село Каснаково, „Пано Ангелов 1926“ – в село Брод, „Просвета 1921“ – в село Златно поле, и „Пенчо П. Славейков 1921“ –в София.
Грамота за принос в популяризирането на българската култура получиха и двама нейни застъпници зад граница – Барбара Йортел – журналист от германския вестник „ТАЦ“ и писателят Веселин Портарски.
