Що е то „дете музикант“ и кой получи „Златен век“ за 24-и май

Десет културни центъра и 53-ма творци бяха отличени за 24-и май. Министърът на културата проф. Велислав Минеков близо два часа връчва награди в балната зала на Националната галерия – „Двореца“.

 

Това бяха традиционните годишни награди на Министерството на културата, които се връчват по случай 24 май – Денят на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

„Падна ми се временната чест да връча наградата на най-достойните, да бъда случайно попаднал в тази среда. Естествено, аз много се радвам. Това е щастие, което не съм предполагал, че ще ми се случи“, сподели с усмивка проф. Минеков.

Цигуларката Лора Маркова.

След като прозвуча химна на българската просвета – песента „Върви, народе възродени“ по стихове от Стоян Михайловски и музика от Панайот Пипков, в изпълнение на детския хор на Националното музикално училище „Любомир Пипков“, проф. Минеков отличи младата цигуларка Лора Маркова с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Малко по-късно тя се „отблагодари“ не с думи, а с музика – изпълни Рапсодия за соло цигулка на Петър Христосков.

Виждайки сред хората в залата много известни музикални педагози, министърът се пошегува с обяснението за дете музикант: „Това е дете, което току-що е проходило, получава под брадичката си странен музикален инструмент, който се нарича цигулка, но всъщност получава контрабас“.

Министър Минеков и проф. Виктор Чучков.

„Дано не всички деца музиканти са лишени от спорт, така както аз си спомням, че тайно си карах колелото“ – сподели от своя страна пианистът, композиторът и педагогът проф. Виктор Чучков, който получи „Златен век“ – огърлие и грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

Министър Минеков и Величка Велянова.

Същото отличие бе връчено и на директора на Националния учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура (НУКК) – Величка Велянова, за която в публиката прошепнаха, че е една от най-влиятелните жени в България, на диригента и композитора на симфонии – Емил Табаков, на колегата му – композитора Кирил Дончев и на художника и автор на мозайки – проф. Илия Илиев.

Проф. Минеков и Емил Табаков.

Получавайки наградата, Емил Табаков се пошегува, че на диригентите сякаш не им е отредено да говорят. Като трябва нещо да кажат, музикантите от оркестъра веднага ги контрират – „По-добре не ни говори какво трябва да правим, покажи ни го с ръце“.

„Златен век“ – звезда и грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност получиха още двама композитори Асен Аврамов и проф. д-р Велислав Заимов, художникът и писателят проф. Евгени Кузманов, цигуларите–педагози – проф. Йосиф Радионов и проф. Стойка Миланова, както и фотографът Зафер Галибов.

Проф. Йосиф Радионов и министър Минеков.

С награди „Златен век“ – „Печат на цар Симеон Велики“ – златен бяха удостоени актрисите Стефка Янорова и Гергана Данданова, режисьорът и преподавател в НАТФИЗ – Борислав Чакринов, актьорът Красимир Ранков, вариететната балерина Нина Петровска, пианистката и акомпаняторка – Ивелина Казанджиева, джаз китаристът и композитор – Огнян Видев, саксофонистът Емануил Манолов-Бадема, джаз тромпетистът и композиторът Райчо Иванов. Джазмените благодариха на Jazz FM радио, че са се сетили за тях и са ги номинирали за отличието. Те отбелязаха, че и в джаза вече имаме традиции и прославяме страната си и на значими международни форуми.

Проф. Минеков и джаз китаристът и композитор – Огнян Видев.

Със същата награда „Златен век“ – „Печат на цар Симеон Велики“ бяха отличени и поетесата и журналистката Юлия Вапцарова, поетът и журналистът Иван Бъчваров, историкът и директор на Историческия музей в Севлиево – Найден Петров, директорът на Историческия музей в Бяла черква Анастасия Георгиева, музикалният критик и директор на къщата-музей „Борис Христов“ – Елена Драгостинова, актрисата Жоржета Чакърова и колегите й Павел Поппандов и Васил Банов, кинорежисьорът – Костадин Бонев, педагозите Стоянка Велкова и Славейко Даскалов от Националния лицей за изучаване на италиански език и култура и колежката им – Деница Анчева от Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе.

Проф. Минеков и актрисата Жоржета Чакърова.

„Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен, грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, получиха историкът Владимир Калоянов, популяризиращ сред българската общност в Украйна възможността да дойдат да следват в България; етнографът и музеологът от РИМ – Велико Търново – д-р Миглена Петкова, оперният драматург, преводач и критик Огнян Стамболиев, кураторката от галерия „Васка Емануилова“ – Владия Михайлова, филмовият критик и главен редактор на списание „Кино“ – Людмила Христозова-Дякова, нейният колега – също филмов критик и преподавател в НБУ – проф. Иво Драганов. Той обърна внимание, цитирайки египтолога проф. Сергей Игнатов, че единствената азбука, създадена без прагматична цел с нея да се брои добитъка или урожая, е тази, която са създали Светите братя – тяхната цел е била да се преведе Библията.

Проф. Минеков и кукленият режисьор Петър Петров Пашов.

Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност получиха поетесата Ели Видева, режисьорът Денислав Янев, кукленият режисьор Петър Петров Пашов, актрисата и многообещаващ драматург – Елена Телбис, носителката на „Икар“ за дебют –актрисата Поля Йорданова, сценографите Владислав Илиев и Илияна Кънчева, изкуствоведът Таня Станева, художниците Мария Налбантова, София Грънчарова, д-р Радостин Седефчев, цигуларката Лора Маркова и балерината Ромина Славова.

Проф. Минеков и балерината Ромина Славова.

Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност получиха и десет културни центъра – Националната музикална академия по случай 100 години от основаването й, както и девет читалища – „Христо Ботев 1871“ в село Ябълково, „Искрица“ – в село Скобелево, „Пробуда 1926″ и „Нов път 2011“ в село Добрич, „Просвета 1926“ – в село Крум, „Искра“ – в село Каснаково, „Пано Ангелов 1926“ – в село Брод, „Просвета 1921“ – в село Златно поле, и „Пенчо П. Славейков 1921“ –в София.

Грамота за принос в популяризирането на българската култура получиха и двама нейни застъпници зад граница – Барбара Йортел – журналист от германския вестник „ТАЦ“ и писателят Веселин Портарски.