Матира ли Covid-19 руските кина и театри? Ето каква е ситуацията в момента и какви са бъдещите прогнози.
1. Шахмат в театъра
Изразът „сядане в шахматно разположение“ (повтори го и министърката на културата в Руската федерация Олга Любимова) вече е общоприет.
За по-педантичните може би трябва да се обясни, че той визира не разположението на фигурите – които са построени в началото в редици, а черно-белите полета на шахматната дъска. Все пак идеята е ясна – зрителите трябва да седят през едно място, ако не и през ред.
Това разположение ще важи на първо място за театрите, кината, концертните зали. Но кината ще бъдат най-засегнати, понеже в Русия 70 на сто от тях са частни и собствениците им веднага ще усетят решението по джоба си.
2. Без пуканки кината не отварят
„Препоръките са едно, правилата, оформени със закон, посочващ и съответните санкции – друго“ – казва един от собствениците.
„Пък и киносалоните са различни: при едни столовете са на редове; при други – зрителите се разполагат на дивани; при трети – на широки кресла, някъде гледат филма от кревати. Така че ще изчакаме препоръките на Федералната служба за надзор в сферата на съобщенията, информационните технологии и масовите комуникации (Роскомнадзор) и тогава всеки ще вземе решение“ – продължава собственикът.
Общата позиция на бизнеса – Асоциацията на собствениците на кинотеатри – е да се разпродават 50 на сто от местата, като хората да седят на дистанция с изключение на семействата и живеещите заедно. И досега киносалоните не са били пълни, така че новите правила няма да нанесат сериозни финансови щети. Но кината печелят не от продажбата на билети, а от желанието на зрителите „да си прекарат добре“ – да си поръчат нещо за хапване, кафе или друга напитка, и разбира се, пуканки!
Новите ограничения слагат кръст на тази разпускаща атмосфера. И вече няма да ги има приятелските компании, решили да съвместят духовното – филма, с материалното – хрускането на пуканки. При това положение кината не бързат да отварят.
В един киноплекс, например, вече обявиха, че ще отворят врати, когато бъде осигурена безопасна работа не само в киносалоните, но и в заведенията на комплекса. Тъй като за да успяват да изпълнят предназначението си – да осигурят стойностни емоции на зрителите, те трябва да не бъдат на загуба, т.е. поне да покриват разходите за тази си дейност.
3. Задава ли се уволняване на артисти?
Академичните театри, от които повечето – около 600, се финансират от държавата, не могат да не започнат сезона – в най-лошия случай от септември, и да не спазват шахматните правила. А това веднага ще им се отрази. Основният критерий за оценка на „ефективността“ на театъра е „запълнеността на залата“, въведен от бившия министър на културата. Но дори съобразявайки се с него, повечето театри и досега не бяха на печалба. А какво да говорим занапред… Така че на министъра на културата Олга Любимова пак ще й се наложи да покрива разходи – и то по-големи. Разбира се, няма да се закриват театри и да се уволняват артисти – това е политически, а не икономически въпрос. Финансовите проблеми на всеки театър ще бъдат разгледани по отделно в министерството, увери Любимова.
4. Владимир Кехман – лицето на театралната реформа
Но Владимир Кехман, художествен ръководител на два руски музикални театъра: на Новосибирския академичен театър за опера и балет и на Михайловския театър за опера и балет в Санкт Петербург стресна мнозина с идеята си – той предложи връщане към „укрупняването на театрите“, като за начало препоръча да се започне от музикалните.
Доводите на Кехман са, че те поначало са на федерална или регионална издръжка и са на загуба, а сега залите ще се пълнят даже не наполовина, а една трета; съставът е не по-малко от 200 души – певци солисти, хор, оркестър, миманс, сценични работници. Като намалеят приходите с две трети, ще се наложи да се намалят и заплатите.
Изводът на Кехман е, че при такова положение не е възможно да се запази сегашният брой на музикалните театри в Русия. Ето защо той предлага техните трупи да се обединят под шапката на една междурегионална дирекция, която ще формира мобилни състави и ще ги праща на редовни гастроли по регионите. За сцени ще се използват сегашните музикални театри – около 30 в страната. По този начин регионите няма да поддържат собствен музикален театър, а само ограничен технически персонал за сградата. Това също би дало възможност на съставите да се избавят от „баластра“, която според Кехман варира между 10 и 30 на сто от трупата.
Освен това гастролите ще променят отношенията между артисти и театър и ще ги направят по-ефективни.
Но предложението на Кехман веднага срещна съпротива – и от президента на Асоциацията на музикалните театри Георги Исаакян, и от художествения ръководител на Държавния камерен музикален театър „Санкт Петербург опера“ Юри Александров. Да, идеята е коравосърдечна и жестока към духа на изкуството, но в нея има зрънце рационалност. Може да се окаже, че пандемията ще съживи отхвърлената мисъл за театрална реформа, и тогава вече ще има смисъл театралните артисти да имат собствен профсъюз.
5. Театрален профсъюз на хоризонта
Притиснати от обстоятелствата, артистите ще търсят начини за преодоляване на проблемите. Художественият ръководител на „Хеликон-опера“ Дмитри Бертман, например, приканва колегите си да не чакат „оптимизация отгоре“, а сами да се опитат да съкратят разходите. Например като започнат сезона с камерни спектакли, с представяне на съкратени версии на произведенията . С това е съгласен колегата му Владислав Колиев от Северно-Осетинския държавен академичен театър: „Ще трябва да играем с по-малък състав, но по-често“. Генералният директор на Пермския театър за опера и балет Андрей Борисов предлага да се увеличат постановките на открито, извън салоните.
6. Принципът на капсулата
А може да се използва „принципът на капсулата“, предложен наскоро в Израел. В „капсулата“ влизат лицата, купили билетите заедно – те седят заедно; а разстоянието между „капсулите“ е едно място. По този начин салонът може да бъде запълнен до 75 на сто от капацитета си.
Всичко казано дотук са само предложения и и предположения и то преди сезона на лятната театрална ваканция.
А сезонът се подготвя отдалече. Проблемите с персонала могат да бъдат решени, но само донякъде. На репетициите в музикалните театри се събират над 50 души. При духачите въздухът от духовите инструменти излита на 5-10 метра… Те са най-опасните оркестранти. Ала и публиката не е безопасна – пристига обикновено с метро, бута се около бюфета в антрактите и около гардероба в началото и в края на спектакъла.
7. Идва ли краят на театъра с позлатени барелефи?
Всичко това са технически проблеми. Но те напомнят и за нерешените глобални проблеми в тетралния сектор, един от най-засегнатите от пандемията.
Високото изкуство особено извън големите градове не може да се изплаща. Държавата е готова да плаща, защото то й носи символен капитал. Но нужно ли да се нагърбва с цялата база, останала от съветско време, когато в градовете с повече от 100 хиляди жители е било задължително да има театър.
Може би идва времето на някакъв нов тип театър – по-подвижен, по-обикновен, без позлатени барелефи, плюшени кресла и кадифени завеси, някак си по-„домашен“. Covid-19 някой ден ще си отиде. Но дали този ден всички неща ще си отидат по местата и всичко ще бъде по старому? „Поживём – увидим“.
