Тази година се навършват 150 години от публикуването на „Алиса в Огледалния свят“ – това е най-известната книга, която черпи вдъхновение от шахматната игра. Миналата година американският минисериал The Queen’s Gambit предизвика нов интерес към шаха. В руското издание „Комерсант“ припомниха в юбилейната година как интелектуалната игра е намерила заслужено място както в литературата, така и в живописта, и в киното. Ето някои любопитни детайли:
1. „Алиса в Огледалния свят“: превръщането на пешката в царица
В „Алиса в Огледалния свят“ централният персонаж – Алиса – прекосява шахматната дъска от единия край до другия като пешка, но после изведнъж се превръща в царица и матира царя.
Дълго време литературни критици, а и не само, водеха спорове дали пешката може да се превърне в царица. Шахматистите си блъскаха главата над следната дилема – може ли царят да има две царици? Този въпрос намираше различни отговори. Един от тях бе, че може да има царица и първа дама, но само когато въпросната втора фигурка се появява на шахматната дъска, когато царицата вече е извън играта. След време, когато царицата престана да бъде най-слабата фигурка в шаха, играчите сякаш се отказаха да размишляват върху морални дилеми.
През 1862 г. Британската шахматна асоциация изготвя първия списък с правила, като 13-ият от тях гласи: „Когато пешката достигне осмия квадрат, играчът може да избере фигурката, с която да я замени или да я остави да си бъде пешка“. През следващите 20 години британските шахматисти все спорят: трябва ли и имат ли право играчите да заменят пешката? Не е известно как този спор е завършил, но пешката Алиса достига до ръба на дъската и се превръща в Алиса – Царицата.
2. „Дванадесетте стола“ – шахът и социализмът
В романа на Илф и Петров „Дванадесетте стола“ Остап Бендер организира 30 души шахматисти да играят едновременно в голяма зала. Самият той не познава играта и още в петата минута е матиран. Бендер обаче си постига тайната цел: да участваш в играта струва 50 копейки, билетът за вход струва още 20 копейки и така великият стратег печели нелоши пари.
Шахматните партии, изиграни от Бендер, не са кой знае колко интересни, но речта, която произнася пред членовете на шахматната асоциация, заслужават внимание. Той обещава на жителите във Васюков, че ако се заемат с развитието на шахматната игра, в бъдеще провинциалният град ще се превърне в център на света или дори във Вселена. Така в помпозни речи за светлото бъдеще Илф и Петров осмиват трескавото увлечение по шахмата, обхванало СССР през 20-те години на ХХ век.
В културните домове, в библиотеките, в училищата и дори във фабриките става задължително да има клубове по шах. И във вестниците, и в списанията започват да се водят рубрики, посветени на играта.
Социализмът обещава културата да бъде достъпна за всички, а превръщането на шаха в универсална игра, както и борбата с неграмотността са част от този план.
3. „Майстора и Маргарита“: шах с живи фигури
В романа „Майстора и Маргарита“ има сцена, в която Воланд и котката Бегемот играят шах с миниатюрни хора и животни. Според една от трактовките тази сцена е препратка към Испанската гражданска война – в момента, когато Воланд се опитва да постави в шах Бегемот, неговият бял цар изчезва от дъската – също както испанският крал Алфонсо XIII напуска страната в навечерието на кръвопролитната война.
4. „От Русия с любов“ – шахът и Студената война
„Руснаците играят великолепно шах. Те изпълняват брилянтно тайните си планове. Играта им е предварително разработена до най-малките подробности и в нея се отчитат всички ходове на противника“. Това е цитат от „От Русия с любов“ – вторият филм за Джеймс Бонд, излязъл на екран през 1963 година. В първите кадри виждаме първенство по шах във Венеция, в което играчът от Чехословакия Кронщайн, агент на терористичната организация SPECTRUM, печели с лекота срещу канадеца Макадамс. В това състезание между двамата представители на източния и западния блок виждаме как шахът се превръща в алегория на Студената война. Но алегорията стъпва на реални факти: шахът, също както и спортните състезания, е едно от оръжията в Студената война.
От 1945 г., когато националният отбор на СССР печели победа срещу САЩ, шахът неизменно е символ на съветското превъзходство. Освен това за 45 години в рамките на Студената война СССР губи на световното първенство по шах само веднъж – през 1972 година. Борис Спаски пада от американеца Боби Фишер. Филмът „От Русия с любов“ излиза девет години преди този триумф и въпреки това Борис Спаски присъства някак невидимо в него.
5. „2001 година: Космическа одисея: шахът и изкуственият интелект“
Във филма „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик на борда на Discovery 1 виждаме как супермощният компютър HAL 9000 и пилотът Франк Пул играят шах. В края на партията HAL 9000 матира Пул. Филмът излиза през 1968 г. – 21 години преди 1989 г., когато компютърът Deep Thought побеждава гросмайстора Дейвид Леви. През 1996 г. Deep Blue печели срещу световния шампион Гари Каспаров. Но още от 1951 г. големите математически умове са превъзбудени от идеята да научат машината да играе шах. Алън Тюринг е човекът, написал първия така наречен шахматен алгоритъм за компютър. През 60-те години на миналия век по цял свят – и в СССР, и в САЩ, се пишат програми за различни компютри. Ето защо убеждението на Стенли Кубрик, че машините ще се научат да играят шах като реални хора, е в духа на времето. Но режисьорът вярва, че те не само ще се научат да играят, но и да печелят. Във филма тайната на успеха на машината е, че тя засича, че пилотът Франк Пул напълно й се доверява. Той не може да си представи, че един компютър може да го излъже. И именно тази наивност дава преднина на машината – все пак нека да не забравяме, че е програмирана от хора, нали…
