Князът на Лихтенщайн е считан да един от най-богатите управници в света. Състоянието на семейството му надхвърля 7.6 млрд. долара, а неговото лично – 4 млрд. долара. И това, при положение, че през Втората световна война роднините му са загубили почти 90 на сто от владенията си в цял свят. Монархът се стреми да живее скромно и да помага на поданиците си: ремонтира пътища с пари от джоба си и всяка година отваря вратите на своя замък, за да покани хората на закуска. Освен това харчи стотици хиляди долари за изследвания на НЛО. Разказваме ви за 15-ия княз на Лихтенщайн Ханс-Адам Втори.
Монархът винопроизводител
Ханс-Адам Втори живее в замък, който носи името му, и е построен върху скала в алпийското княжество. Около 38-те хил. поданици наричат монарха „Ваша светлост”, а самият той притежава колекция от шедьоври от епохата на Ренесанса, както и два двореца във Виена. Според индекса на милиардерите на Bloomberg, князът фигурира в „списъка на 500-те най-богати хора в света”.
Княжеското семейство на една от най-миниатюрните държави в Европа е наистина приказно богато. Управляващата династия притежава частната банка LGT Group, основана през 1920-а, както и други видове бизнес: селскостопански и дърводобивен в Долна Австрия и Щирия, енергиен и винарски. Ханс-Адам II лично се занимава с производството на вино. Впрочем лозето му е твърде малко – само 4 хектара, където се произвеждат средно около 10 хил. литра вино годишно.
Освен това управляващата династия е собственик на много недвижимости. Точното количество на замъците и резиденциите се пази в тайна, но само според официалните данни князът и неговото семейство притежават минимум десет замъка и дворци. В някои от тях живеят членове на княжеската фамилия, други се използват като музеи.
За най-любими са считани замъкът във Вадуц, двата двореца във Виена – Garden Palace и City Palace, семейният музей в Долна Австрия, още шест замъка, разпръснати на територията на Австрия, както и 76 акра земя в Тексас. И това, като се отчете фактът, че след Втората световна война княжеското семейство е загубило почти 90 процента от владенията си – 54 замъка извън пределите на княжеството, в Чехия и Австрия.
Управляващата фамилия се е научила да печели от всичко, до което се докосне: монархът и роднините му дават под аренда своите виенски дворци. Срещу няколко стотин хиляди евро всички желаещи могат да наемат разкошно помещение за прием, сватба или концерт.
Князът и съпругата му прекарват по-голямата част от времето си в замъка във Вадуц, където са се настанили в източното крило. Отвън средновековната сграда може да изглежда твърде мрачна, но вътре всичко е много комфортно. Миналото отдавна съжителства мирно със съвременността – красивите асансьори с витите стълби, големите зали с климатици и интернет, украсени с гоблени и килими от XVII-XVIII век. Избите са грижливо оборудвани с бюфети с чаши и съдове, украсени с китайска живопис и колекция от старинно оръжие и доспехи. А князът неведнъж е казвал, че най-много обича живописната гледка от прозорците към Алпите и река Рейн.
Скромността преди всичко
Князът на Лихтенщайн е роден в Цюрих, Швейцария и е посещавал началното училище в столицата на Лихтенщайн – Вадуц. След завършване на Висшата икономическа гимназия работи като счетоводител в една от лондонските банки, чието име се пази в тайна и до ден днешен. След стажа князът заминава за Швейцария, където постъпва във факултета за бизнес и икономика на Търговския университет.
Впоследствие получените заниня се оказват много полезни за княза при управлението на семейното богатство и личното му състояние. Освен това Ханс-Адам Втори притежава огромна колекция от произведения на изкуството, представени в музея на Лихтенщайн във Виена. Началото на сбирката е поставено от предците на княза още през ХVII в., сега тя включва над хиляда произведения на велики художници като Рубенс и Ван Дайк, Рембранд и Брьогел.
Тази сбирка, една от най-големите в света, отстъпва само на колекцията на британските Уиндзори. По този повод князът се изказва много сдържано: „Някъде ние имаме предимство, другаде – те. Много е трудно да се каже, чия колекция е по-скъпа. За мен това са просто активи, които трябва да носят доходи. Самият аз предпочитам съвременно изкуство”.
Въпреки огромното състояние, представителите на княжеското семейство не парадират с богатството си, стремейки се да живеят скромно. Съпругата на Хан-Адам Втори – княгиня Мария Кински, например, се грижи сама за градината в главния замък.
В княжеския гараж няма Bentley, Bugatti, Maserati, Ferrari или поне Rolls-Royce. Всички членове на семейството се придвижват с обикновени Audi без шофьори.
Ханс-Адам Втори и съпругата му са отгледали сами децата си, без учители и гувернантки. Вярно че винаги са имали домашна помощничка и детегледачка, които са се грижили за малките, когато родителите им отсъстват. Тримата синове и дъщерята на съпрузите са учили в обикновено училище в Лихтенщайн.
Ханс-Адам II се жени за братовчедка си, графиня Мария Кински фон Вхиниц унд Тетау, още като студент. Впоследствие князът твърди, че се е влюбил в бъдещата си съпруга от пръв поглед, и от първата минута е знаел, че ще се оженят. Мари не обръщала внимание на княза-престолонаследник, защото бил с пет години по-млад от нея. Освен това тогава била влюбена в друг.
Но бъдещият княз не се предал и упоритостта му е възнаградена: роднините на Мари дават разрешение за брака им. Сватбената церемония, състояла се през юли 1967-а, приковава вниманието на цяла Европа.
Роклята на Мари, поръчана при парижки моделиер, е в стил ампир от бяла коприна, с бродерия от перли и мъниста. Главата й е украсена с тиарата Fringe, принадлежаща на Хабсбургите. Сред гостите са императори, кралици, принцове и принцеси, представители на древни немскотговорящи благороднически родове. За поданиците на Лихтенщайн се слагат маси, огъващи се под тежестта на ястията, направо на улицата. Впрочем традицията да се угощават поданиците е запазена и до днес. Веднъж годишно замъкът във Вадуц отваря врати, за да посрещне всички желаещи да закусят с княза. Така се отбелязва Националния ден на Лихтенщайн.
Близък до народа си
Бидейки представител на аристокрацията, Ханс-Адам непрекъснато подчертава, че е близък до своя народ. Хора от обкръжението му разказват, че монархът обича да се разхожда в гората, да кара ски, да се гмурка, интересува се от археология и обожава научната фантастика.
Френско-американският уфолог Жак Вале е публикувал три тома дневници със заглавие „Забранената наука”. В тях той разказва за срещата си Ханс-Адам Втори и неговото семейство във замъка във Вадуц през ноември 1989-а. „Вечеряхме в малка всекидневна заедно с неговата жена, сестра му и две от децата. До късно през нощта обсъждахме НЛО и други паранормални явления”, спомня си ученият.
По думите на Вале, монархът от много десетилетия е убеден, че Земята се посещава от извънземни, затова години наред спонсорира международни изследвания на НЛО, харчейки милиони долари.
Князът разказал на уфолога, че е виждал НЛО като дете, виждала е и леля му в Мюнхен през 50-те години на ХХ век. Голяма част от парите са получили американски изследователи. Управникът, например, е инвестирал 200 хил. долара в проучване, с название „Колко американци са отвлекли извънземните”.
Според конституцията князът е държавен глава, представлява Лихтенщайн в чужбина и има правото да помилва. Подписът му е необходим, за да влязат в сила законите, приети от парламента. Освен това той е финансово независим от държавата – живее от лични средства, като с тях се ремонтират и всички пътища в княжеството. Ханс-Адам II се е постарал да разшири княжеските си пълномощия, при това с пълната подкрепа на населението, но парламентът все още запазва основните си права.
Официално Ханс-Адам II продължава да е считан за управляващ монарх, но фактически се е оттеглил, предавайки всекидневното управление на държавата на сина си княз Алоис. Той обяснява решението си така: двамата с жена му цял живот не са правили големи държавни визити, ограничавайки се със скромни пътувания в Швейцария и Австрия, но сега е дошло време да разгледат света.
