Само няколко навика: какво отличава начина на живот на богатите и на бедните хора

По какво се различават богатите от бедните, освен по размера на банковите си сметки. По начинът на живот, по планирането на деня и по навиците. В случая има вероятност първични да са именно парите, но какво ще кажете, ако все пак навиците са помогнали на днешните милиардери да натрупат богатствата си.

 

Авторът Томас Корли е изучил всекидневните навици на 233-ма богати и 128 бедни хора, и е стигнал до следните изводи:

Богатите се придържат към плана си за деня  

Осемдесет и един процента от богатите си правят дневно разписание и се стремят да го следват. Сред тези, които печелят малко, планове за деня си записват едва 9 на сто.

Четиридесет и четири процента от богатите се събуждат три часа преди да започнат работа и посвещават това време на спорт, самообразование и други лични дела. От тези, които не могат да се похвалят с внушително състояние, рано стават само 3 на сто.

Освен това 67% от анкетираните богаташи имат навика да си записват целите. А печелещите малко постъпват така само в 17 процента от случаите.

Богатите се грижат за здравето си  

Седемдесет и шест на сто от състоятелните участници в експеримента спортуват четири пъти седмично и се стремят се хранят здравословно. И това е напълно логично, защото редовните упражнения не само помагат за поддържането на добра форма, но и засилват когнитивните функции.

Сред по-необезпечените, само 23 на сто намират време за спорт.

Богатите отделят време за самообразование

Осемдесет и осем на процента от богаташите четат всеки ден не по-малко от половин час. Сред тези, които печелят малко, така постъпват само 2 на сто. Затова пък бедните участници в анкетата предпочитат да прекарват времето си пред телевизионния екран и в 75 процента от случаите посвещават на това занимание над един час дневно. Предприемачът и журналист Майкъл Симънс също е изучавал навиците на милиардерите и е установил, че Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, Джек Ма и много други, четат и учат най-малко един час на ден през делниците. Което означава, че за седмица се събират не по–малко от пет часа. Именно така е нарекъл Симънс формулата, която е извел  – Правилото на петте часа. Според него, ако ги отделите за самообразование, успехът ви е сигурен.

Вярно, че тази идея е често критикувана. Първо, богатите хора, заети с интелектуален труд, по-лесно намират време и сили за учене. И второ, принудителните дейности убиват любознателността, която се появява само там, където има приятни емоции. Самият Бил Гейтс мисли, че човек може да преуспее само в нещо, което му носи удоволствие.

Богатите се стремят да предадат своите ценности на децата си                                                                                                  

Например като ги подтикват към доброволчески дейности и четене. Децата на 70% от анкетираните милиардери посвещават на доброволчеството не по-малко от 10 часа седмично. Потомците на 63 на сто от богаташите четат минимум две научно-популярни книги на месец. Децата на хората, които не се справят материално, постъпват така в едва 3 на сто от случаите.

Богатите вярват в силата на навиците    

Правилните навици помагат там, където само силата на волята не стига. Експертите дори считат, че ние взимаме около 40% от решенията си на автопилот, под влияние на навиците си – били те добри или лоши.

Съдейки по резултатите от анкетата, проведена от Томас Корли, богатите споделят тази гледна точка – 84% от тях са сигурни, че навиците са много важни. Сред бедните с това са съгласни едва 45 на сто от анкетираните.

При опита да се изведе универсална формула на успеха, си струва да отчетем няколко неща. Сами по себе си действията и навиците не гарантират нищо. Успехът е резултат от много компоненти. И някои от тях, например късметът или умението да се озовеш на нужното място в правилното време, трудно се поддават на анализ.

Дори ако погледнем събраната статистика, се вижда, че малък процент от бедните все пак четат книги, занимават се със спорт и се самообразоват, но не печелят милиарди. Така че опитът на успелите хора задължително трябва да бъде проучен, но да се залага изцяло на него е лоша идея.