Съботно-неделните предложения – столични

На 3 април 1879 г. в средновековната българска столица Търново Учредителното събрание решава, че новото Княжество България ще си има нова столица и това ще е София. Идеята е дадена от историка и филолог проф. Марин Дринов. Аргументите – градът има завидно географско положение и е разположен на най-важния път на Балканите, който свързва Европа с Азия. Припомняйки си този факт, предлагаме тематични съботно-неделни преживявания – повечето от тях в културни центрове, за които основно се грижи Столична община, респективно всички софиянци.

Онлайн спектакли в Общинския театър „Възраждане“ 

https://vazrajdane.bg.live/

Общинският театър „Възраждане“ предлага онлайн спектакли срещу закупуване на билет. Така може да гледате приказката „Джуджето дългоноско“ по Вилхелм Хауф на режисьорката Бисерка Колевска. Драматизацията е на Юрий Дачев, а историята е поучителна и за малки, и големи – главният герой, за да изкупи вината си за злобните подигравки, трябва да се преобрази – и външно, и душевно. Само така може да открие онова, чиято липса е изпълвала сърцето му със страховита злоба – приятелството и любовта.

Може да гледате и „Великденско вино“ на драматурга Константин Илиев и режисьорката Весела Василева. Действието се развива навръх Великден, в църквата „Света Богородица“ в Ловеч. Тя е празна, защото свещеникът – поп Кръстьо Никифоров е обвинен, че е предал Васил Левски на турците и местните не само че не искат да стъпят в църквата му, но и искат да го отровят. Пиесата търси отговор на въпроса дали човек като поп Кръстьо – човек на вярата и доброто, би предал Апостола. Не я пропускайте, още повече, че тази неделя (4 април) католиците по цял свят, включително и в България, празнуват Великден.

„Косе Босе“ с нови герои в Столичния куклен театър

През двата почивни дни от 11.00 часа и от 16.30 часа в Столичния куклен театър ще се играе постановката „Косе Босе“ по драматизация и режисура на Тодор Вълов. Познатата приказка е представена като спектакъл-водевил с много динамична музика, с кукли и живи актьори. В нея са добавени и нови ситуации и герои като Брезата- Брезичка, Ручеят- Рекичко, Поляната -Поляна, Лисан-Лисицата и Кучето Даки.

„Шрек“ в Софийската опера и балет

В съботния ден (3 април) от 11.00 часа и 19.00 часа Софийската опера и балет ще ви зареди с много „зелено“ настроение с „Шрек“ – мюзикъл по анимационния филм на DreamWorks и книгата на Уилям Стайг.

„Нещата не са само това, което се вижда“ – казва огърът Шрек. Ето защо си струва да се заслушаме и в това, което пее и разказва.

Либретото и стиховете са на Дейвид Линдзи-Абер (преведени на български от Лора Димитрова, Мирослав Димов и Борис Панкин), музиката – на Джанин Тезори. Мюзикълът следва оригиналната постановка на Бродуей и е продуцирана от DreamWorks Theatricals и Neal Street Productions. Историята започва в далечно блато, където Шрек си живее тихо и спокойно, докато не се появяват досадни приказни герои. Те са прогонени от царството си от Фаркуад – злодей, който би могъл да се промени единствено и само ако се ожени за принцеса на име Фиона. Шрек, без да се колебае, се наема с тежката задача по намирането и довеждането на красавицата. А вие, ако се чудите, с какви тежки задачи да се заемете през уикенда, не пропускайте в неделя да отидете да гласувате. Така ще има по-малък риск улиците на столицата да заприличат на картината на Корнелиу Баба „Страх“.

Корнелиу Баба, Страх, 1975.

 

Корнелиу Баба в Националната галерия

Само преди дни в Двореца бе открита изложбата на големия румънски художник Корнелиу Баба (1906 -1997). В нея могат да се видят 57 негови живописни и графични творби. По-голямата част от тях са предоставени от чуждестранна частна колекция, като притежателят й е инициатор на издаването на каталог към изложбата „Корнелиу Баба в България“. Той е с текстове от румънски и български автори. Корнелиу Баба е повлиял немалко български художници с мащабна своя изложба, показана в София преди 40 години. Тогава, през 1981 г., изложбеното пространство на „Шипка“ 6 привлича като магнит със 100-те живописни и 100-те графични произведения на Баба, спечелил осем години преди това – през 1973 г. Първа награда в Международното триенале на реалистичната ангажирана живопис. А то, както се досещате, се е провело не къде да е, а в София.