Съботно-неделните предложения – щипка енциклопедични познания

На 15-и януари българската „Уикипедия“ навършва 21 години. В продължение на повече от две десетилетия тя акумулира енергията и желанието за просветителска мисия на стотици доброволци в България.

 

 

 

Те коректно цитират, редактират, дописват. В чест на „Уикипедия“ ви предлагаме и тематични съботно-неделни предложения, имащи за цел обогатяване на общата ни култура.

Изложба, посветена на 150 години от рождението на художника Мильо Балтов

В Галерия „Васка Емануилова“, като част от програмата й „Реставриране на паметта“, са подредили изложбата„Мильо Балтов. Романтичният образ на вярата“. Тя се организира в чест на 150-годишнината от рождението на художника. Художникът Мильо Балтов е интересна фигура от художествения ни живот, която остава някак позабравена. Балтов учи във втория випуск на Рисувалното училище при Ярослав Вешин, но след като го завършва се посвещава на икони и стенописи. Името му трайно присъства в културния живот на град Стрелча, където в катедралния храм-паметник „Св. Арх. Михаил“ има редица негови икони.

Свети Архангел Михаил – детайл от икона на Мильо Балтов.

Много от параклисите и църквите, които е декорирал, са посветени на архангел Михаил и до днес изпълняват функцията си на паметни места за падналите във войните. В много от създадени от него икони се разпознават образи на исторически личности, а други са добили статута на чудотворни.

 

„Приказки от минало-свършените времена“– колекция от класически приказки на Ръдиард Киплинг

Отново в духа на енциклопедичните познания не пропускайте пиесата на британския писател Ръдиард Киплинг „Приказки от минало-свършените времена“. Ще се играе в Младежкия театър „Николай Бинев“ от 11.00 часа в събота (15-и януари). Драматизацията и режисурата е на Венцислав Асенов, сценографията – на Елица Георгиева , а музиката – на Павел Васев. В главните роли ще видите Августина-Калина Петкова, Кирил Недков и Кристина Янева.

Сцена от „Приказки от минало-свършените времена“.

„Приказки от минало-свършените времена“ представлява колекция от най-известните творби на сладкодумния разказвач Ръдиард Киплинг. Нека не забравяме, че той твърде млад, в сравнение с останалите големи писатели, получава Нобеловата награда за литература – това става през 1907 г., когато той е на 42 години.

 

„Квартет за края на времето“ от Оливие Месиен в изпълнение на камерен ансамбъл „Силуети“

Оливие Месиен е известен френски композитор, който има нелеката съдба да бъде пратен в концентрационен лагер. Но въпреки ужасната ситуация, в която се намира, той композира „Квартет за края на времето”, докато е затворен – премиерата на произведението е на 15-и януари 1941 година. Изпълнено е в ден, когато температурите били достигнали минус 30 градуса, но слушателите – 5000 затворника – сякаш били омагьосани от музиката. Самият Месиен признал, че до този момент никой не бил слушал негово произведение с толкова голямо внимание разбиране.

Композиторът почерпил вдъхновение от десетата глава на „Откровението на Йоан”, описващ края на света. Въпреки очакваните апокалиптични картини, музиката на Месиен потапя слушателя в свят, изпълнен със светлина и всеопрощаваща любов. Самият композитор признава в спомените си, че е написал „Квартет за края на времето“, защото искал да избяга от снега, от войната, от пленничеството и от самия себе си.

Дали и вие ще усетите желанието за бягство, може да проверите, като отидете в събота – 15-и януари, в 19.00 часа, в Сити Марк Арт. „Квартет за края на времето“ ще бъде изпълнен от камерния ансамбъл „Силуети“: Калина Митева – цигулка, Габриела Калоянова – виолончело, Лилия Жекова – пиано и Кристиян Калоянов – кларинет.

 

„Лабиринт“ – научна фантастика или описание на истински експеримент?

В неделя, 16 януари, от 19.00 часа в Общинския театър „Възраждане“ имате възможност да гледате пиесата „Лабиринт“ на Даниел Кийс, смятана за научна фантастика. Неин режисьор е Христо Ботев Станчев. Участват Свежен Младенов, Мариана Жикич, Жана Рашева.

Днес „Лабиринт“ се възприема като една от най-хуманните истории на съвременността. Всичко започва от двама учени – д-р Строс и проф. Немур, които правят успешна операция на мишка, присаждайки й изкуствен интелект. После решават да повторят опита си с човек. Изборът им се спира на главния герой – Чарли Гордън, който участва доброволно в експеримента, тъй като иска да стане по-умен. Но след експеримента животът му драматично се променя. Спектакълът дава отговор на въпроса защо гениалните хора са трудни характери и често са самотни. В главните роли ще видите Мара Чапанова, Роберт Янакиев, Александър Александров, Ема Бочева, Силвана Василева.

Но е добре да имаме предвид, че Кийс пише „лабиринт“ преди появата на „Уикипедия“. Ако Чарли Гордън бе живял през последните 20 години, той най-вероятно щеше да обогатява знанията си благодарение на нея, а не подлагайки се на операция. Освен това чрез споделянето на познанията си в „Уикипедия“, гениалните хора се чувстват по-свързани с другите и самотата не им тежи толкова много. Ако не вярвате, опитайте – създайте статия в „Уикипедия“ и веднага ще видите реакциите – ще ви допълват, редактират, но най-важното – ще откриете и други хора, които имат същите интереси като вашите.