Съботно-неделните предложения – поход и кауза

Този уикенд ще мине под знака на Международния ден на детската книга и благотворителни каузи.

Походът на книгите

В съботния ден, 2-ри април, от 11.00 часа, от детския отдел на Столичната библиотека започва „Походът на книгите“, организиран от нея по случай Международния ден на книгата. Той се отбелязва на втория ден от април, защото тогава е рожденият ден на датския писател Ханс Кристиан Андерсен. В рамките на похода децата ще се срещнат с известни българи на живо и онлайн, които ще им прочетат откъси от любимите си детски книги. Целта на инициативата е да провокира най-малките да четат.

До 21 април в библиотеките и читалищата в цялата страна под формата на поредица от срещи, четения, премиери, драматизации и конкурси ще се проведе „Маратон на четенето“. Черешката на тортата от поредицата събития ще е връчването на годишната нацонална награда „Бисерче вълшебно“ на фондация „Детска книга“ – за любима новопубликувана детска книга, избрана след гласуване от жури на възраст между 5 и 16 години.

Лешоядите в България

На 2-ри април, от 11.00 часа до 15.00 часа Екологичният научно-образователен център към софийската Зоологическа градина организира първото си събитие. Поводът е международният ден на птиците, който се отбелязва на 1 април от 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на редките птици и скорошното отравяне на черни лешояди в Котленския Балкан. Нещастието с черните лешояди е тежък удар за природозащитните организации, които от десетилетия се опитват да опазят рядката птица.

Мястото на провеждане на събитието е пред голямата волиера за хищни птици, където живеят скални орли, белоглави и черни лешояди. Там специалисти от зоопарка и доброволци ще разказват на посетителите за четирите вида лешояди у нас – белоглав, черен, египетски и брадат лешояд, ще ги запознават с важната им екологична роля и със заплахите за тях. Посетителите ще имат възможността да видят птиците във волиерата с бинокъл.

Гостите на зоопарка ще научат и за трагичния инцидент – най-големият успех на проекта „Светло бъдеще за черния лешояд“ досега – излюпването на първия черен лешояд у нас за първи път от 30 години насам през 2021 г., приключва безславно. Той е отровен и умира. Причината – престъпно и необмислено действие – оставяне на трупове на отровени кучета на място, до което лешояди и други хищни птици имат достъп.

София – столица на България вече 143 години

На 3 април 2020 г. отбелязваме 143 години от обявяването на София за столица на България. Това историческо решение е взето от Учредителното събрание на Княжество България в Търново по предложение на проф. Марин Дринов.

Историкът Марин Дринов е вицегубернатор на София и управляващ Отдела на народното просвещение при Временното руско управление в първите месеци след Освобождението.

Той първи аргументирано обяснява защо София да се превърне в столица на новата държава, посочвайки всички фактори, заради които София е уникален град в сравнение с останалите – географски, стратегически, комуникационни.

С него са съгласни повечето от изявените общественици по онова време – Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов. Решението е взето след кратко обсъждане в Учредителното събрание. Последен се изказва Драган Цанков, който подчертава, че България има две столици – историческата е в Търново, а управленската – в София. Ето защо предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княз Александър Батенберг, а в Търново да се извърши неговата коронация.

Около десетина години по-късно София се сдобива и със свой герб. Неговият оригинал се намира в постоянната експозиция на Регионалния исторически музей – София и е дело на художника Харалампи Тачев. Създаден е по повод световното изложение в Париж (Франция) през 1900 г., за да бъде поставен в тържествената зала на форума. Проектът е утвърден лично от княз Фердинанд – познавач на хералдическото изкуство.

Гербът е с формата на щит, разделен на четири полета с четири символа на града. В горното ляво поле е изобразена градската богиня на Улпия Сердика. Образът е взет от антична монета, сечена в Сердика по време на император Септѝмий Севѐр и неговата съпруга Юлия Дòмна. В горното дясно поле е базиликата „Света София“, която дава сегашното име на града. В долното ляво поле е планината Витоша.

В долното дясно поле е храмът на Аполòн Мѐдикус със статуя на божеството. Това изображение също е взето от антична сердикийска монета, сечена по време на император Каракàла. Аполòн Мѐдикус е едно от божествата, почитани в Сердика, известна по онова време с лековитите си минерални извори.

В центъра на щита има по-малък щит с изображение на лъв, копирано от медальон, открит при археологически проучвания в старата столица Велико Търново. Той символизира приемствеността между двата града като столици на България. А над щита е изобразена крепостна корона.

Първоначално гербът включва само крепостната корона. През 1911 г., по предложение на помощник-кмета Ради Радев, към герба е добавен девизът „Расте, но не старее“, а през 1928 г. – и лаврови клонки от двете страни на щита.

По повод празника ще бъдат открити две изложби –„Новият живот на старите софийски сгради“, която ще продължи до 14 април в Галерия на открито в градина „Кристал“ и „Портрет на София“ под стъкления купол на Софийското ларго

Първата изложба представлява кадри на 27 реставрирани стари сгради в София, снимани от журналиста Митко Попов. Втората – 24 фотографии на жени на име Софѝя, които живеят в столицата, и които са снимани от фоторепортера Йордан Симеонов.

 

Заедно за Украйна

Тамара Калинкина.

Вечерта от 21.00 часа може да проследите в ефира на Българската национална телевизия благотворителният концерт в Народния театър „Иван Вазов“ – „Заедно за Украйна“.

Специален гост на събитието е Тамара Калинкина от Киевската национална опера, която вече е част от екипа на Старозагорската опера. В нейно изпълнение ще чуете Ария на Русалката от едноименната опера на Антонин Дворжак и Ария на Тоска от Второ действие на едноименната опера на Джакомо Пучини. На рояла ще чуете Мирослав Георгиев.

В благотворителния концерт участват Биг бендът на БНР с диригент Антони Дончев и Смесеният хор на БНР с диригент Любомира Александрова. Солисти са певицата Елена Сиракова и кларинетистът Борислав Йоцов. Ще видите и младата украинска певица Биляна Митева, студентка в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Гост-диригент е Любомир Денев – син. В програмата на благотворителния концерт „Заедно за Украйна“ ще прозвучи музика на Добри Христов, Александър Бръзицов, Вили Казасян, Ангел Заберски – син, Фабиан Андре, Уилбър Шванд и Римски – Корсаков. На финала ще чуете „Сакрални концерти“ на Дюк Елингтън в адаптацията на Джон Хойбай и Педерсън Педер.

В рамките на концерта ще се събират средства на тел. номер 1466 (на стойност 1 лв.), които ще бъдат предоставени на пострадалите от войната.