Съботно-неделните предложения – Коледно настроение с молитва за здраве и благоденствие

Този уикенд честваме християнския празник Рождество Христово. Той навсякъде по света е свързан с различни традиции, които се предават от поколение на поколение. Няма да има празник обаче, ако семейството не се събере заедно около трапезата и не се помоли за здраве и благоденствие.

 

За коледните традиции по света Banker Special ви е разказвал и по други поводи и ако искате да си припомните някоя, може да прочетете тук.

За традицията да се правят подаръци, може да прочетете и в разказа на Иван Вазов „Коледен дар“.

Пак от Вазов – но от стихчето му за деца „Коледа“ може да научите какво се приготвя за празника.

В българската традиция краваят е важен елемент в обичая „Коледуване“. Домакинът на всяка къща, в която коледарите отиват да пеят, ги посреща с кравай и забодена в него пара. В онези домове, където има мома за женене, тя приготвя за любимия си специален писан кравай.

Коледарите обикалят от къща на къща, за да съобщят за чудото на Рождество Христово – раждането на обещания от Господ Спасител в бедна ясла във Витлеем.

Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ на Бъдни вечер до изгрев слънце. Тогава, освен че възвестяват благата вест за раждането на Христос, коледарите гонят с песните си вампирите и таласъмите. Освен това с тях те пожелават на хората, които са ги приели в къщата им, здраве, щастие, късмет.

Песните се изпълняват около огнището или камината, като после треските от бъдника (отсечен ствол от дъбово, брястово или крушево дърво, който гори през нощта на Бъдни вечер) се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. Повече за други български традиции около Коледа, описани в Banker Special, може да прочетете тук.

А ако нямате бъдник, може да отидете да запалите свещ в някоя от най-известните църкви „Рождество Христово“ в страната.

Храм “Рождество Христово” в София

Жителите на столичния квартал „Младост“ 3 от шест години имат православен храм “Рождество Христово”. Той е осветен от патриарх Неофит в края на 2015 г., а основният камък на църквата е поставен през 2011 година. Някога на мястото на храма е имало гарнизонен арест. През 2009 г. той е опожарен и Министерството на отбраната го предоставя на Столична община.  Оттам предоставят за строежа 80 000 лева, а останалите средства са събрани като дарения от строителни фирми и доброволен труд на жителите от района.

Църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси

Арбанаси дължи славата си на православните си черкви. От средата на XVI до края на XVIII век в него са издигнати седем християнски храма. Между тях най-забележителна е митрополитската църква “Рождество Христово”. Тя има сложна архитектурна композиция. Състои се от мъжко отделение (наос) и женско отделение (притвор). Има и параклис “Св. Йоан Предтеча” с преддверие, като отделните части са обединени от Г-образна галерия от север и запад.

Всички стени и сводове, над 2000 кв. м., са покрити с фрески. Те са правени на няколко етапа през годините 1597, 1632, 1638, 1643, 1649, 1681 година.

Храмът „Рождество Христово“ в Шипка

Храмът „Рождество Христово“ е най-важната сграда в православния Шипченски манастир. Той е обявен за паметник на културата от национално значение, като е включен и в списъка със Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Издигнат е в памет на загиналите по време на Руско-турската война (1877-1878) и в подземията му има костница – 12 каменни саркофага, в която се съхраняват костите на близо 9000 руски и български воини. Имената им са изписани върху 34 мраморни плочи на вътрешните стени и в аркадните галерии.

Сградата е изградена в стила на руските църкви от XVII век. Храмът и камбанарията са издигнати по проект на руския архитект Антоний Осипович Томишко. Църквата е стенописвана два пъти – първият път е през 1902 г. – от руския художник Григорий Мясоедов и от известния му български „колега“ – Антон Митов. Вторият път е през 1957 – 1959 г. от колектив под ръководството на руския художник Николай Ростовцев. Иконостасът за храма на Шипка е създаден по проект на руския архитект проф. Александър. Померанцев.

Островърхата камбанария на храма е висока 53 метра, богато украсена е с арки, колони и позлата. Има 17 камбани. Едва ли някога ще разберем дали тъкмо техният звън е вдъхновил Елин Пелин да напише текста за песента „Рождество Христово“ по музика на Добри Христов. Но пеещи камбани, за каквито пише писателят, ще чуете навсякъде в празничните дни. И ви пожелаваме те да ви изпълнят с много надежда и голяма радост.