С големи концерти на закрити сцени започна европейската част от турнето на бившия член в „Пинк Флойд” Роджър Уотърс. То ще мине под надслов This Is Not A Drill.
Названието на серията концерти на Роджър Уотърс може да се преведе като „Това не е репетиция” или „Втори живот няма да има”.
На афиша Уотърс, който е един от основателите на групата „Пинк Флойд”, обявява: ще стане дума за сериозни неща.
Докато зрителите заемат местата си в залата, гласът на музиканта съобщава по високоговорителите: „Имам две молби към вас. Първата е да изключите проклетите си мобилни телефони (подхилкването в края на изречението означава, ча самият той не вярва това да стане). Второ. Ако сте дошли да слушате хитовете на „Пинк Флойд”, а не ви дреме за политическите възгледи на Роджър Уотърс, можете веднага да се чупите в бара.”
Дребен детайл – The Bar е една от новите песни на Роджър Уотърс, написана по време на локдауна. Образът на бара му е удобен с това, че в него има и свобода, и общност, и комуникация.
Музикантът я пее, седнал зад рояла, два пъти по време на шоуто – в началото и в края, и така тушира плакатния, а на моменти и истеричен плам на спектакъла.
Шоуто започва с нов аранжимент на каноничната Comfortably Numb от албума на „Пинк Флойд” – The Wall. Музикантите от групата на Уотърс я изпълняват застанали с гръб към зрителите на сцена, разположена в центъра на залата и заобиколена с дансинг.
Всеки от тях сякаш се е заврял в ъгъла, образуван от пресичането на двата огромни екрана, на които се прожектира изображение с изключителна яснота. В началото на шоуто това е постапокалиптичен свят с хора, застинали неподвижно сред полуразрушени здания. Скоро кръстовидният екран се издига над сцената и музикантите получават пълна свобода да се движат и въртят на всички страни пред публиката.
Почти в самото начало звучи песента Another Brick In The Wall. Роджър Уотърс сякаш доразвива първоначалното си изявление: ако сте дошли за хитовете на „Пинк Флойд”, ето ви го главният. Ако това е всичко, което ви трябва, можете да не гледате по-нататък.
По-нататък в програмата следва The Power That Be от соловия му албум Radio K.A.O.S. и тук музикантът вече яхва любимата си тема – политиката. На екраните – кадри с полицейски убийства и надписи, от които следва, че някой е убит от полицаи заради това, че е черен, друг – че е иранец, трети– че е палестинец, четвърти – че е жена.
Огромен е масивът от информация, която се излива върху зрителите от екрана. Документална хроника се редува с анимация, музикантите в едър план – с кадри от досието на Джулиан Асанж, когото Уотърс защитава последователно и със същия плам, както и палестинците.
Ето ги музикантите на сцената, ето го специално заснетото за шоуто видео, ето го текстът на песента – като в караоке, ето я статистиката за жертвите в конфликтите, предизвикани от САЩ, а след известно време през залата, както в добрите стари пинкфлойдовски времена, прелита овца (Sheep) или свиня (Run Like Hell).
Фенът на „Пинк Флойд” получава всичко, за което е платил – без остатък.
Когато Уотърс пее Wish You Were Here, надписите на екрана вмъкват в пространството на шоуто историята на запознанството на Роджър Уотърс и Сид Барет. Героят на вечерта смята, че тъкмо когато зрителите искат просто да си попеят от сърце, той трябва за пореден път да намекне, че именно те със Сид са основоположниците на „Пинк Флойд”, а Дейвид Гилмор, който сега владее марката, тогава никакъв го е нямало.
Сид Барет отдавна не е сред живите, и никой не би се учудил, ако Уотърс беше изрекъл и от екрана фразата от едно свое неотдавнашно интервю: „Хайде това „ние”да го зарежем“, имайки предвид, че всъщност „Пинк Флойд” е той самият.
По време на изпълнението на Run Like Hell Уотърс си появява на сцената в познатия от албума и филма The Wall образ на диктатора Пинк – кожено наметало, лента с кръстосани чукове на ръкава, тъмни очила. Наоколо – червени платнища с чукове. На екрана – крачещи чукове, редуващи се с изречения от Оруел: „Сега всичко е добре, борбата приключи. Той победи себе си. Той обикна Големия Брат”.
На сцената е човекът, чиито песни за няколко поколения бяха ваксина срещу диктатурата. Струва ни се, че през втората половина на ХХ век на тази тема не беше създадено нищо по-силно от „Стената”. А пък този човек в средите на рокендрола има репутация на смахнат левичар.
Малко преди началото на европейското турне той по молба на Русия се изказа на заседание на Съвета за сигурност на ООН, обявявайки, че западните държави не трябва да доставят оръжие на Украйна.
По-късно в Германия обявиха, че се отменят два негови концерта от предвидените, и той веднага обяви, че ще се обърне към съда. В Германия го обвиняват в антисемитизъм, но явно не е само това.
„Ако в бара ни влезе Джо Байдън, бихме го попитали: „Защо се води тази ужасна война в Украйна?” Мисля, че той би ни отговорил нещо от рода на „Путин е новият Хитлер, и той нападна Украйна”. А аз бих казал: Джо, ние сме в бар, можеш да бъдеш откровен. Ами че това не е цялата истина.
Ти би ли искал твоят син да отиде и да загине в царевичните ниви на Украйна? Мисля, че той би казал „не”. С цялото си сърце желая младите украинци да спрат да гинат в царевичните ниви на Украйна, желая и младите руснаци повече да не умират.“
В действителност измежду всичките рокери милионери (към 2021 г. състоянието му възлиза на 310 млн. долара) Роджър Уотърс е най-придирчивият и дързък критик на световната политическа система и най-отявленият критик на американизма. А като стана дума за пари, докато вървеше турнето му в Съединените щати, Уотърс успя да продаде билети за 66 млн. долара и там никой не забрани концертите му.
