В края на август 1799 г. руският император Павел I забранява в Санкт Петербург да се носят бради, мустаци, бакенбарди и дори бретони. Причината – опасявал се и при него да не избухне нещо от рода на Френската революция, а възприемал брадите като първи признаци на свободомислие. Оказва се, че и други властимащи са мислили като Павел I – и преди, и след него, ето няколко примера.
Александър Велики и голобрадите му бойци
Един от първите властимащи, за които е документирано, че е издавал заповеди за външния на поданиците си, е Александър Велики. През 331 г. пр.н.е. в навечерието на решителната битка с персийския цар Дарий за контрола над Азия, той заповядва на всички войници в армията си да се избръснат. Заповедта се приела със смесени чувства: в гръцката култура възрастният мъж без коса и брада се смятал за деградирал. От друга страна историци смятат, че Александър Велики е искал да внуши на бойците си, че са като голобрадия Херкулес – непобедимият син на Зевс.
Брадите в църквата
През Средновековието въпросът за брадата и нейното обръсване започнало да се решава от църковните органи. В резултат на схизмата от 1054 г., която разделила християнската църква на западна – римокатолическа и на източна – православна, брадите станали отличителен белег на свещениците от православната църква. Папа Григорий VII, който встъпва в длъжност през 1073 г., с първия си указ не само одобрява безбрачието за свещениците, но им забранява да носят бради. Известно е, че през 1080 г., приемайки Сардиния в лоното на католическата църква, папа Григорий VII принудил местния архиепископ да се обръсне. Този указ важи и във Франция, като до XII век там престава да е модерно да се носят бради.
Брадите и европеизацията на Русия
През 1698 г. Петър I започва да работи по програмата си за европеизиране на Русия. За целта той издава указ брадите, като символ на стария изостанал начин на живот, да бъдат обръснати. Заповедта се отнася до болярите, търговците и военните, но подминава духовенството и отчасти селяните, които можели да носят бради по селата.
Коси и расова дискриминация в Съединените щати
През 1786 г. губернаторът на американския щат Луизиана Естебан Родригес Миро приема закон, който забранява на жените от креолски произход да показват косите си на публично място. Ето защо те са принудени да носят шапка или кърпа. По този начин на креолките се напомня, че независимо от социалния им статус, те ще са част от класата на робите. Но към 1800 година от символ на потисничеството шалът на главата се превръща в моден аксесоар, от който се интересуват и белите жени.
Каре и еманципация в Съединените щати
През 20-е години на миналия век в Съединените щати карето става особено модерно, като се превръща в символ на еманципацията. Въпреки че в списание Vogue цели броеве са посветена ни новата прическа, редица лидери на мнение с консервативни разбирания продължават да твърдят, че женската прическа, при която косата е със средна дължина, е признак „разврат“ и „склонност към леко поведение“. В началото на 20-е години в цялата страна се изнасят лекции срещу „дяволското каре“, а собствениците на една от най-големите търговски вериги в страната – Marshall Field & Company отказват да наемат на работа жени с подобна прическа.
Дълги коси и международни отношения в Сингапур
През 60-е години правителството на Сингапур обявява война на дългокосите мъже. Така официалните власти се борят с популярността на хипи движението, за което се смята, че е „неморално и развращава младежта“. От забраната пострадват и групи като Bee Gees, Kitaro и Led Zeppelin, на които им е забранено да свирят в Сингапур. През 1970 г. се стига до дипломатически скандал: министър-председателят на Сингапур е принуден да отмени посещението си в Куала Лумпур, защото в страната му са арестувани трима дългокоси граждани на Малайзия.
Мълет в Иран
Иранското министерство на културата ежегодно публикува наръчници, в които описва как успешно „популяризира ислямската култура и спира разпространението на нетрадиционни стилове“. През 2010 г. от Министерството обявяват за нетрадиционна прическата „мълет“, модерна в Съединените щати през 1970-е години и популяризирана от Дейвид Бауи. Тя фигурира в наръчника като част от „пагубното влияние на западната култура“ и всеки иранец с подобна прическа, засечен на улицата, бива своевременно арестуван.
Панделки във Великобритания и Австралия
През 2017 г. ДжоДжо Сива, 13-годишна звезда в YouTube, с близо четири милиона последователи, решава да спечели от популярността си, като пуска на пазара панделки от типа на тази, с която се показва във видеата си. Децата веднага се втурват да ги купуват, а в различни английски форуми на родители започва да се обсъжда въпросът дали тези панделки не са прекалено големи, дали не пречат на децата да се съсредоточат в учебния процес. В няколко британски и австралийски училища забраняват панделките с марката на Сива. Така за 13-годишните й фенове панделките се превръщат в новото каре.
K-pop стил в Япония
Мъжката прическа, която всички изпълнители от K-pop групите носят, тази година бе забранена в десетки училища в Токио. Към момента няма ясен отговор на въпроса защо се стигна до тази забрана. В интернет се разпространява видеозапис от заседание на токийския градски съвет. Там представителят на японската комунистическа партия Юичи Икева пита шефа на комисията по образование в Токио Юджи Фуджита защо не могат младежите да носят характерната прическа. Фуджита отговаря, че „тя може да причини злополуки и че е белег на принадлежност към улични банди“. Никой не разбира какво има предвид Фуджита, като говори за злополуки, но видеоклипът има само за седмица 6 милиона гледания.
