От 15 години Манол Пейков е управител на Издателска къща „Жанет 45“, създадена през 1989 г. от майка му – Божана Апостолова. Той отговаря за преводната литература, а тя – за българските автори. Манол Пейков е сред най-активните защитници на идеята за запазването на 9-процентовата ДДС ставка върху книгите не само до края на 2021 г., а завинаги. По този повод разговаряхме с него.
За отпадането на ДДС за книгите се говори още от 2006 година. Винаги е имало железни доводи срещу тази мярка. Очаквахте ли, че един ден този данък наистина ще бъде намален?
– Винаги съм бил убеден, че това ще стане, защото става въпрос за цивилизационен избор. Всички държави в Европейския съюз – с изключение на България и Дания – имат намалена ставка на ДДС. Дания обаче е най-богатата държава в ЕС и там книгите струват по 35 евро. Освен това има много мерки за подпомагане на книгоиздателството, например – държавата изкупува по 500-1000 бройки от всяко новоизлязло заглавие. Така че по отношение на ДДС върху книгите България бе на дъното на Европа и бяхме длъжни да го намалим.
Вярно е, че държавата ще се лиши от една относително малка сума, защото книгоиздателската индустрия не е мултимилионна. За сметка на това обаче ще спечели огромно качество. На пръв поглед разликата от 11% между двете ставки изглежда нищожна, но реално ние – издателите – печелим между 8% и 10% от всяка книга. И с тях покриваме разходи за заплати, маркетинг, премиери, пътувания.
Най-вероятно още е рано да се говори, но какъв ще е дългосрочния ефект от намаляването на ДДС-ставката?
– Икономическият ефект ще е огромен. Той ще се разпредели между всички хора по веригата – като започнем от издателите, минем през преводачите, редакторите, коректорите и дизайнерите и стигнем до читателите! Знаете ли, например, че през последните години по издателствата почти нямаше редактори? Аз лично, когато ДДС падна на 9%, едностранно вдигнах хонорара на преводачите от 7 на 10 лева за страница. За мен преводачите са много специални – страхотно начетени и образовани, талантливи и с липсващо его. Хора, които винаги са в сянката на автора. Португалският писател Жузе Сарамагу е казал, че писателите правят националната култура, а преводачите – световната. Така че статутът и на преводаческата, и на редакторската професия трябва да се издигне. Те са супер ключови хора, а ние изгубихме няколко поколения от тях.
Защо смятате така?
– Заради парите. Литературният превод е в пъти по-труден от превода на документи. В единия случай обаче трудът струва 6-8 лв. на страница, а във втория – 12-15 лв. на страница. Да не говорим, че ако превеждаш в кабина – било в Брюксел, било в Страсбург, било в Люксембург – заплащането е още по-голямо. Така че трябва да намерим начин да си върнем тези талантливи хора. Факт е, че читателят получава книга, която външно изглежда добре, но големият въпрос е какво има вътре, между кориците.
Само преводачите ли трябва да се радват на увеличеното заплащане?
– Редакторите също ще бъдат реабилитирани като професия. За да си добър редактор, трябва да си сред най-добрите преводачи, да имаш натрупан дългогодишен опит, да си помъдрял, да си балансиран. Изисква се много сериозна комбинация от умения и качества и такива хора трудно се намират. Преводачите, които стават за редактори, вече са в напреднала възраст. Много ценят времето си и трябва да им се плати достойно. Така че сега редовно плащам за езиков редактор – по три лева на страница. И, ако преди съм давал по 7 лева за превод, сега разходите ми за една страница се удвоиха – 10 лева за превод, 3 лева за редакция, 1 лев за корекция, общо 14 лева.
Една от „опорките“ срещу намаляването на ДДС беше, че ефектът щял да бъде никакъв, тъй като разпространителите щели бързо да изкупят книгите и да приберат цялата печалба. Вие имате ли подобни наблюдения?
– Това няма как да стане, защото ДДС се разпределя между всички по веригата, включително и търговците. Те също са в нелека ситуация, защото не могат да работят на консигнация. За да продават – трябва да купуват, т.е. да поемат риска и да инвестират в конкретни заглавия. Работят на ръба. Вярно – взимат по 30%-40%, в много случаи натискат дори за по-големи отстъпки. Лично за мен в момента 40% е справедлива отстъпка. Освен това българският книжен пазар е балансиран и не съществуват дистрибутори като Amazon, които да доминират и… да ни изнудват.
Как така да ви изнудват?
– Навремето, когато съм работил с тях, получаваха 55% отстъпка и искаха книгите да им бъдат доставени. После измислиха по-гъвкави схеми, но да се върна на българските търговци. Не се притеснявам от тях, защото ДДС се разпределя по веригата абсолютно по равно. Това помага и на малките издателства. Някои от тях не са регистрирани по Закона за ДДС и заради това ги изнудваха за отстъпки, които тръгваха от 50% и нагоре. Реално това са семейни издателства, които нямат дистрибуторски канали и с една раничка, пълна с книги, обикалят по цял ден.
Според последната статистика, която ми е попадала (от 2016 г.), в България има 1200 издателства. От тях 1030 са много малки и издават от една до десет книги годишно. Точно те обаче са солта и хлябът в книгоиздаването. Работят с любов, избират перфектния преводач, не правят компромиси с хартията и печата. Правят бижута! Малките издателства са жалони в националната ни култура. Такива са и малките книжарнички, които са много далеч от типичните търговци. И те абсолютно заслужават своя си дял от намалената ставка.
А българските автори – те какво ще спечелят от по-ниския ДДС?
– Едно от липсващите неща в България е работата на автора с редактор. При младите писатели това е много важно, защото добрият редактор е и ментор. И, ако се опиташ да изчислиш в часове колко време редакторът посвещава на автора, ще видиш, че трудът му е много трудно заплатим. Това са сериозни суми, които можеш да си позволиш само при автори като Георги Господинов, Милен Русков, Здравка Евтимова. Но като цяло качеството в литературата е нещо, което не можеш да купиш и за всичките пари на света.
Един приятел навремето ми разказваше как, като бил млад, като прочете една книга, я целувал и си я слагал под възглавницата. За такива ритуали – да се влюбиш в книгата, както в жив човек, тя трябва наистина да е съвършена. Да няма шупли от никакъв вид – авторски, коректорски, оформителски, като избор на хартия и даже на лепило. Някой път книгата е прекрасна, съвършена! Взимаш я, отиваш си вкъщи, отваряш я и тя ти се разпада в ръцете. Нещо супер дребно, но разваля цялото ти удоволствие. Да „произвеждаш“ книги е грижа, която изисква много умения, знания и много съмишленици по веригата. На всеки от нас се пада по едно малко парченце от цената на т. нар. краен продукт и точно намаленият ДДС прави тези наши парченца с една идея по-големи.
