Пет заглавия с цветя за благоухание и разкош

На Цветница, когато празнуват всички красиви и благоуханни имена на цветя, използваме случая да си припомним някои интересни заглавия, в които авторите са боднали по едно стръкче за разкош.

 

„Името на розата“ от Умберто Еко

В първия си роман „Името на розата“ Умберто Еко измисля интригуваща криминална история, развиваща се през XIV век в манастир в Северна Италия. В нея са намесени бивш представител на Инквизицията – монахът Уилям и неговият послушник – Адсон. Но не очаквайте в романа само спорове около богословски теми, в него има интересни исторически данни и провокативни въпроси: „Какво е любовта? Към нищо друго на този свят – нито към човек, нито към дявол, към нищо – не се отнасям с такова подозрение, както към любовта, защото, в сравнение с всичко останало, тя прониква по-дълбоко в душата. Нищо друго не изпълва и обвързва сърцето така, както любовта“.

„Вино от глухарчета“ от Рей Бредбъри

В този роман с биографични елементи главният герой е 12-годишното момче Дъглас Споулдинг, чийто дядо прави вино от листа на глухарчета. Основното послание е да ценим обикновените радости, които ни носи лятото, и да не се прехласваме толкова по орхидеите. За последното не се шегуваме – ето и цитат за доказателство:

„Люляковите храсти струват повече от орхидеите. Глухарчетата и кукувичата прежда – също. Защо ли? Защото те карат да се наведеш, поне за малко да обърнеш гръб на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където пак си спомняш, че имаш нос. А когато по този начин останеш сам със себе с, ти наистина идваш на себе си за известно време. Останал сам, имаш възможност да обмислиш нещата из основи.“

„Цветя за Алджърнън“ на Даниел Кийс

Този роман, в който четем дневника на умствено изостанал човек, превърнал се в гениален ум, е завладяващ с драматизма на заложения в човека стремеж към знание и интелектуална игра. В него виждаме тънката граница между гения и идиота и особената гледна точка на хората „извън стандарта“ към проблеми като любовта, приятелството и общуването.

В дневника си героят на Даниел Кийс е отбелязал и днешната дата: „25 април. Измислих нов начин на подреждане на машините във фабриката и мистър Донеган казва, че той ще му донесе десет хиляди долара годишно от икономия на работна сила и от увеличение на продукцията. Даде ми 25 долара награда.“

„Пустинно цвете“ на Уерис Диъри

В романа „Пустинно цвете“ е описан реалния живот на сомалийката Уерис Диъри. На 5-годишна възраст заради варварска местна традиция тя е лишена по особено жесток начин от своята женственост. На 13-годишна възраст бяга от семейството си, прекосява пустинята и стига до сомалийската столица Могадишу. Оттам се насочва към Лондон, където след множество перипетии става световноизвестен модел и решава да се бори срещу жестоките традиции в родината си.

От „Пустинно цвете“ припомняме следния епизод:

„Лъвът погледна костите, които всеки момент щяха да пробият кожата ми, хлътналите ми бузи и изпъкналите очи, и си тръгна. Не знам дали му стана жал за мен или се е водил от по-прагматичното съображение, че нямаше да му стигна дори за лека закуска. Или пък Господ се бе намесил в моя полза. Аз обаче реших, че Господ не може да е толкова безсърдечен и да ме спаси, само за да ме остави да умра по друг, по-жесток начин, например от глад. Той очевидно имаше други планове за мен, затова го помолих за съвет.“

„Люлека ми замириса“ на Иван Вазов

 

И за финал не можем да пропуснем едно стихче от прочутата стихосбирка „Люлека ми замириса“. Тя е първото публично обяснение в любов на Иван Вазов към поетесата Евгения Марс. Стихотворението е озаглавено „Видях теменужка“. Тук ви припомняме само първия куплет, като с него се надяваме да отговорим на въпроса ви защо писателите използват цветя в заглавията на романите си, а поетите – в имената на стихосбирките си. Те са извор на безброй красиви метафори, но Вазов дава най-точния пример:

Видях в полето теменужка,/ самотна и благоуханна./ О, цветенце, на пролет дружка/ приветлива и песен ранна/ защо миришеш толкоз сладко?/- Затуй съм цвете, братко.