С десет гласа „за“ и два „против“ парламентарната комисия по културата и медиите прие на първо четене Законопроекта на Цвета Галунова и депутати от „Възраждане“, отнасящ се до така наречените задължителни квоти за българска музика в обществените медии.
По-конкретно се предвижда в Закона за радиото и телевизията да се въведе чл. 19а1, който да регламентира:
- най-малко 50% от общото годишно време, предназначено за излъчване на музикални произведения по БНТ да е за български автори, чиито звукозаписи да са на български език;
- По БНР в диапазона между 6.00 и 20.00 часа да звучи най-малко 60% българска музика – на български автори и на български език;
- По БНР в диапазона между 20.00 и 6.00 часа да звучи най-малко 50% българска музика – на български автори и на български език. Освен това става задължително най-малко 10% от музикалните произведения, излъчени по БНР и БНТ, да са създадени в последните 5 години.
Има и още една важна особеност в законопроекта – да не се допуска повторение на едно и също музикално произведение по БНР и БНТ повече от три пъти в една програма в рамките на едно денонощие.
Този законопроект е бил разработен в резултат на поредица срещи с български композитори, текстописци и изпълнители.
Той бе предложен на обсъждане в парламентарната комисия по културата и медиите още през май в присъствието на изпълнители от поп и рок сцената като Катя и Здравко от дует „Ритон“, Милена, Дани Милев, Йорданка Христова, Силвия Кацарова, DJ Tisho, Пепи Писарски.
Тогава музикантите бяха скандализирани от репликата на депутата от „Продължаваме Промяната“ Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, който вместо да защити интересите на колегите си обяви, че: „Квотите са спасителен пояс за некадърници“.
После, усетил, че рискува колегите от предишното му битие на музикант да го набият, разясни:
„Съвременната българска музика в огромната си част е отвратителна. Тя няма никакъв белег, че е българска. Представлява битове, купени по 20 евро, с простотии, речитатив как някой е ходил да се татуира, да тренира и после да пуши наргиле.
И това е българска музика, която, ако се въведат квоти, наред с чалгията, и тази простотия ще бъдат длъжни да я въртят. Тя няма белезите на типично българска музика. Няма и стойност. Ако има истинска и стойностна българска музика, в огромната й част тя е правена преди няколко десетилетия.
Ние сега в момента се борим за 6% отгоре. По БНР въртят 42 или 44% българска музика, а ние сега се борим да станат 50 процента“ – коментира Ицо Хазарта и добави, че би искал да има стимул за българския фолклор, който е нещо автентично, истински българско и има нужда да бъде подкрепяно.
А за съвременната българска музика добави, че тя трябва да си намери път на пазара, защото когато той е правил хубави песни, е изкарвал и хубави пари.
Така Ицо Хазарта смеси излъчването на песни в ефира на търговските медии и на обществените – като БНР и БНТ, които се издържат от държавна субсидия и като такива би трябвало да стимулират българските творци. А те, от своя страна, за да не се чувстват привилегировани от квотите, би трябвало да се стремят да създадат най-добрите песни, на които са способни, за да бъдат предпочетени от музикалните редактори, които, едва ли някой се съмнява, много добре знаят коя песен е само битове от по 20 евро и коя наистина си заслужава да бъде пусната на слушателите им.
По време на обсъжданията в парламентарната комисия по културата и медиите представителите и на БНР, и на БНТ се изказаха положително за предлаганата промяна, потвърджавайки, че слушателите и зрителите им искат да слушат българска музика.
Генералният директор на БНТ Емил Кошлуков посочи в специално становище, че в предлагания законопроект е необходимо известно прецизиране, но като цяло го подкрепя, а директорът на БНР Милен Митев отчета, че би било добре да се предвидят средства за софтуер, който да засича излъчваните проценти българска музика, както и препоръча да се помисли за допълнително финансиране за провеждане на повече конкурси и за написване на нова музика и продуциране на записи на млади и утвърдени артисти, които да се извършват в студията на Българското национално радио.
В същото време странно впечатление направи становището на Министерството на културата, което, въпреки естествените очаквания да подкрепи всяка мярка в подкрепа на българската култура, се изказа против законодателната мярка.
В него от ведомството на Атанас Атанасов цитират Европейската директива 2018/18, по силата на която доставчиците на аудиовизуални медийни услуги трябвало да осигуряват най-малко 30% дял за европейски произведения в своите каталози.
„Определението „европейски произведения“ включва в себе си и понятието „български произведения“, което осигурява необходимия баланс на присъствие на различни европейски творби в българския медиен пейзаж“ – смятат от Министерството на културата и подчертават, че изискването към БНТ и БНР да имат допълнително още най-малко 50% за музикални произведения, създадени от български автори на практика ограничавало възможността на програмните екипи да поднасят на своята аудитория разнообразни и интересни програми.
Заключението на становището, подписано от министъра на културата Атанас Атанасов, сякаш внушава, че слушателят ще бъде обречен да слуша 80% българска музика, които ще направят програмите безинтересни и еднообразни.
От организацията за колективно управление на права – „Музикаутор“ смятат, че законопроектът, предложен от Цвета Галунова, няма да реши проблема със слабото присъствие на българска музика в телевизионния и радиоефира. Те смятат, че аудиторията на националните медии представлява в основата си възрастната част от населението, която има рефлекс към качествената и стойностна българска музика.
Според „Музикаутор“ фокусът трябва да бъде върху младите хора, които в огромната си част слушат частните медии, където процентът българска музика е под 10 процента.
Крайно отрицателно е становището на Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори – АБРО, но в голяма степен то е очаквано, имайки предвид, че както вече стана ясно от статистиката на „Музикаутор“, процентът българска музика в частните медии е под 10 процента. Освен това за частните радио- и телевизионни оператори излъчването на българска музика е вид услуга – перо от бюджета им.
Въведат ли задължителните квоти българска музика за БНР и БНТ музикантите, които сега инвестират в популяризирането на новите си парчета, няма да имат необходимост да си плащат на частните радиостанции и телевизии, а ще разчитат, че като вложат повече средства в производството на качествен продукт, по-лесно ще стигнат до потенциалните си слушатели.
И пак да повторим – нека не пренебрегваме фактора – музикален редактор, който може често да организира класации с авторитетно жури и така да се застрахова, че няма да пусне българска песен, която представлява речитатив за това как някой ходил да се татуира и да тренира, а после пушил наргиле.
