Преди броени дни в красивия български град Благоевград бе монтиран паметникът на българската революционерка Мара Бунева, напуснала този свят само на 26 години. Ето за какво става дума:
В Централната градската градина бе монтиран бюстът на известната македонска българка Мара Бунева (1902-1928), жертвала живота си за българщината. Да припомним накратко коя е тя и какви са нейните подвизи и заслуги към родината.
Ранните години
Родена е през 1902 г. в град Тетово, който тогава се намирал в пределите на Османската империя, в семейството на известния български революционер и будител Никола (Нико) Бунев. Завърша скопската стопанска гимназия и след края на Първата световна война се записва да следва в Софийския университет. След завършването си се омъжва за българския офицера Иван Хранков. Бракът им, за добро или лошо, не продължава дълго. По-късно се установява в Скопие, където завършва курс по шиене и отваря собствено шивашко ателие. Не след дълго брат ѝ Борис Бунев (спасил Петрич от гръцка окупация през 1925 г.) я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация.
Борбата за свобода
Мара Бунева се прочува с атентата си срещу сръбския юрист Велимир Прелич, когото прострелва на 13-ти януари 1928 г. на Каменния мост в Скопие, а след това посяга и на себе си. След като на мястото на произшествието пристига сръбски офицер и я разпитва, защото го е направила, тя му отговоря: „Заради мъченията, които той (Велимир Прелич) извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“. Накратко – Прелич бил разпоредил въпросните студенти с българско самосъзнание от Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) да бъдат жестоко измъчвани и буквално да бъдат заровени живи. Мара Бунева загива на следващия ден от раните си, а след три дни умира и Прелич.
Осквернените плочи
Още след освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941-а на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена плоча в нейна памет, но след края на войната тя е счупена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. След разпадането на Югославия на няколко пъти са правени опити паметната плоча да бъде възстановена от страна както на българите от България, така и от страна на граждани на Република Северна Македония, успели да запазят българското си самосъзнание през десетилетията. Но, за жалост, всеки път плочата е унищожавана от промакедонски активисти.
Паметта ѝ е увековечена в България
Така се стига до идеята паметникът да бъде монтиран не в Македония, а в България.
Нейни инициатори са внучката на Борис Бунев Мара-Ана, мото братството “Хайдути” и членове на ВМРО. Скулптурата е дело на Александър Хайтов, а каменоделската част – на столичния общински съветник Димитър Антов. Официалното откриване на монумента ще се състои на 2-ри август (Илинден) от 17:30 часа в Централната градска градина на Благоевград. Тържеството е включено и в общинската програма за отбелязване на Илинденско-Преображенско въстание и с него ще бъде открита празничната програма.
