Най-важното знание за икономическата наука – „анатомия и физиология“ на машиностроителното предприятие

Млади и будни инженери подемат дигитална реформа на икономическата наука, чрез която да извършат преход от схоластичното ù (средновековно) състояние към инженерното ù (съвременно) ниво на развитие.

Защо е необходимо това и какви са всъщност дефектите на базисното научно знание на икономиката, които водят до негативно развитие на човешкия капитал в европейския свят?

На тези и още много въпроси ще може да намерите отговор в първата книга на председателя и учредителя на фондация ИТБИН – инж. Стефан Стефанов и инж. Георги Велев „Дигитална Реформа на Икономическата Наука – Визия за нов път в историята на бъдещето“.

Инж. Стефан Стефанов разкри пред Banker Special повече подробности.

Откъде дойде идеята да напишете книга?

– Нашата фондация „Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука“ е предприела сериозната кауза, наречена „Дигитална Реформа на Икономическата Наука“ още от 2019 година. Моята цел, като председател, а и на всички работещи във фондацията, е да разпространим една проста и пренебрегвана очевидност – икономическата наука, този митичен феномен, изучаван от милиони млади хора по цял свят, се намира на средновековно ниво на развитие.

Нека я сравним с нивото на развитие на медицинската наука например. Докато при медицинската наука има ясна представа за обекта на нейното изучаване – човешкото тяло, а също така и ясна представа за неговото принципно устройство и начин на функциониране – анатомията и физиологията – то при днешната икономическата наука такъв обект отсъства.

Има огромни спорове за това кой е обектът на изучаване на икономическата наука, а също и въобще какво значи понятието икономика – факт, доказан от наши проучвания, които вече бяха публикувани в БАНКЕРЪ.

Това е така, защото сега съществуващата икономическа наука се развива по подобие на средновековната медицина – множество икономически школи публикуват своите „вярвания“ в множество писмени трудове, които след това се преподават в университетите единствено заради престижа на дадена школа, въпреки че тези вярвания са напълно откъснати от реалността.

Библиотеката в Икономическия университет в Стокхолм.

Същевременно голяма част от хората, които са преки съветници по ключови въпроси на почти всички политически и стопански лидери на Западния свят, са именно професионални икономисти. И ние си задаваме въпроса – ако тези хора не разполагат със системно развито базисно научно знание за икономиката, от каква позиция и капацитет дават отговори и решения на най-големите проблеми, които тресат нашия свят? Нима разчитаме на интуиция и добри намерения?

Ние не можем да стоим безучастно, защото колегите ми и аз – сме едни от малцината, запознати с едно ново качество на знание за икономиката – постижение на българския инженерен гений.

Това знание се явява „инженерен модел на икономиката на машиностроителното предприятие“ и описва именно „анатомията“ и „физиологията“ на всяко едно подобно предприятие. Важен факт е, че това знание е разработвано и изпитвано в практиката през последните 20 години и заслужава да се сподели с повече хора по света.

Според нас машиностроителната индустрия е индустрията, която прави възможно съвременното съществуване на почти всяка една друга индустрия и нашият живот би бил невъзможен без нея. Достатъчно е да си представим строеж на жилищен блок без машини, или да не разполагаме с компютрите и телефоните, с които толкова много сме свикнали.

От тази позиция на машиностроителната индустрия, ние смятаме, че основната задача на икономическата наука би следвало да бъде именно изучаването на принципното устройство и начин на функциониране на машиностроителното предприятие, като градивната единица на всяка съвременна индустриална икономика. Ако не разполагаме със знание за градивната единица, то каква надежда бихме могли да имаме за качествено управление на цели системи от предприятия, а и на самите държави?

Следователно най-важното знание, което трябва да развие икономическата наука – знанието за „анатомия и физиология“ на машиностроителното предприятие – вече съществува, при това тук в България.

Осъзнавайки и разбирайки огромния проблем на нашия свят – безумно слабото ниво на развитие на икономическата наука – но също така и разполагайки със знанието за решението на този проблем, ние от Фондация ИТБИН взехме решение да създадем едноименен форум, на който да обявим тези пренебрегвани очевидности и да предложим на обществено обсъждане нуждата от „Дигитална Реформа на Икономическата Наука“.

Иначе казано – да предложим на обсъждане – има ли нужда нашият  свят от знание как се управлява системно предприятие, или ще продължим да разчитаме на интуицията и добрите намерения на хората, натоварени със задачата да управляват и развиват националните икономики?

През миналата 2020 г. организирахме първата конференция на този форум, но за съжаление, предвид пандемията, тя трябваше да се проведе онлайн. Нашето послание е изключително скандално само по себе си, въпреки че е напълно обосновано – логически и фактологично. Разбирането и осъзнаването му изисква време за „отваряне на очите“ за множеството пренебрегвани факти от нашето западно общество.

Всичко това е трудно за възприемане онлайн. Поради тази причина, ние решихме през 2021 г. да не провеждаме отново онлайн конференция, а да изложим това исторически важно послание в рамките на книга и да предложим решение.

Книгата – като спътник на човека – не изисква точен ден и час, в който всичко в нея да се възприеме наведнъж – особено, когато говорим за мащабни проблеми, засягащи всички нас. Книгата ти дава времето и свободата да останеш насаме със себе си и да вникнеш в написаното от автора. А предвид тематиката в нашия случай – това е най-добрият начин да се осъзнае как в момента „слепец води слепци“, но как има и начин за „проглеждане“ и то много скоро. Така се роди и идеята за книгата „Дигитална Реформа на Икономическата Наука – Визия за нов път в историята на бъдещето“.

Смятате, че икономическата наука се преподава по схоластичен начин в университетите. Във вашата книга давате ли отговор защо сте на това мнение?

„Притча за слепците“ на фламандския художник Питер Брьогел Стария – с нея от ИТБИН онагледяват актуалното състояние на икономическата наука.

– Абсолютно. В книгата сме се опитали максимално достъпно и логически издържано да представим на света едно множество от пренебрегвани очевидности. Ние сме инженери и поради тази причина за нас е от изключителна важност това, което ние разработваме, да има реално приложение и да е полезно в практиката.

От тази позиция ние разглеждаме съвременната икономическа наука и нейните водещи научни разработки и след това ги сравняваме с аналогични такива, дело на машиностроителни инженери.

Интересен факт е, че в съвременната индустриална практика масово се използва научното знание за управление на индустриални предприятия, дело на машинни инженери, а не на професионални икономисти. Така, на практика, приносът на съсловието на професионалните икономисти към реалната индустрия клони към нула. Но повече и по-подробно за тези нелицеприятни факти, ще може да прочетете в книгата.

Време е за Дигитална Реформа на Икономическата Наука. Кого искате да убедите в това и до каква аудитория искате да достигнете?

Нашето послание е насочено към всички будни и съзидателни личности в обществата, част от Западния свят и най-вече към лидерите в него. Именно те трябва да осъзнаят, че ако не се вземат мерки и пътят на бъдещото ни развитие не бъде променен, технологичната пропаст, която се отваря между нас и Изтока (в лицето най-вече на Китай) може да има фатални последици – дори световна война.

Машиностроително предприятие в Китай.

Покрай кризата с COVID-19 голяма част от проблемите на нашия свят излязоха наяве и се видя колко много нашето съществуване зависи от Изтока. Ако не бъде установен баланс, бъдещето на Западната цивилизация е поставено на карта.

Кога читателите ще могат да държат книгата в ръцете си?

Надяваме се, това да стане през ранната пролет на 2022 година. В момента търсим партньори за масовото ѝ разпространение, но призоваваме всеки, който проявява интерес и иска да се включи в нашата кауза, да не се колебае и да се свърже с Фондация „Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука“.

Кой е Стефан Стефанов

Инж. Стефан Стефанов (вляво).

Стефан Стефанов е роден през 1991г. в София. Завършва 9-та ФЕГ, а след това става дипломиран инженер от ТУ-София, като защитава с отличие магистърска теза в ECAM EPMI – Париж, Франция. Професионалната му кариера започва в „Хидравлични Елементи и Системи“ АД – Ямбол, където взима основно участие в индустриален експеримент без алтернатива в рамките на България.

Той, заедно с още четирима колеги инженери, на средна възраст под 30г., успяват за 2 години да усвоят и внедрят в производство високо иновативен продукт, който не се произвежда никъде другаде на Балканите.

Под ръководството на тези инженери други четирима работници, без какъвто и да било специализиран опит, за 9 месеца, усвояват набор от високотехнологични процеси, които в общия случай се обезпечават от 25 до 30 висококвалифицирани специалисти, подготвени от водещи в областта световни фирми.

„Хидравлични Елементи и Системи“ АД – Ямбол.

Те правят това за кратко време и срещу сравнително малък финансов ресурс (срещу подобна сума професионалните консултанти извъшват само осъвременяване на документацията на изделията). Всичко това е възможно благодарение на иновационно откритие в областта на управленското моделиране в индустриалната икономика, направено в България. Става дума за холистична ERP технология, (ERP – Enterprise Resource Planning – планиране на ресурсите на предприятието), която е носител на ново качество базисно научно знание за икономика.

През 2019 г. инж. Стефан Стефанов и инж. Георги Велев стават автори на „Манифест за Дигитална Реформа на Икономическата Наука“ и организират Форум „Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука“.

Тяхна цел е да поставят на обществено обсъждане необходимостта от тотална реформа в икономическото образование, тъй като въпреки милионите инвестиции в този вид образование и хилядите млади хора, които го изучават, – практическата полезност на завършилите кадри е критично ниско.