Само през 60-те години на миналия век на европейската страна ѝ се носела славата на държавата с най-мръсни води на континента. Ала в наши дни е напълно обратното. Разказваме ви защо:
Още с първите пролетни дни немалко хора решиха да се гмурнат във водите на Женевското езеро, като 75-годишният пенсиониран гинеколог Рене Ротенберг даже успя да преплува цели 400 метра, както пишат от The Guardian.
Макар за швейцарците това да е нещо нормално, за повечето европейци и северноамериканци това е даже немислимо. Причината – силно замърсените води в големите градове като Лондон, Ню Йорк, Париж, Рим и други; само във Великобритания 3/4 от реките са в ужасно екологично състояние, според проучване, проведено през изминалата година.
И както вече споменахме, ситуацията в Швейцария само преди 60 години не е била по-различна: токсични водорасли, планини от пяна, измет и мъртви риби, плуващи на повърхността. Необработените и промишлените отпадъчни води са се вливали директно във водните басейни – през 1965 г. само 14% от населението е било свързано с пречиствателна станция за отпадъчни води. Затова не е чудно, че десетилетия наред на местното население достъпът до реките Аар и Лимат е бил забранен.
Ала в днешно време реалността е коренно различна – от 14% през 1965-а, вече 98% от швейцарците са свързани с пречиствателни станции. Зад кристално чистите и бистри води на държавата стоят нови пречиствателни станции, целеустремените действия на правителството, взаимните усилия на местното население и пречистването на водните тела от микрозамърсителите.
Това са химикалите, които често виждаме при съставките на някои продукти, като например антидепресанти, антибиотици, хранителни продукти, лекарства и козметика: оцветители, подобрители, овкусители, консерванти и всякакви други синтетични съединения. Крайно вредни и отровни както за човешкото здраве, така и за околната среда.
За съжаление, нещастен случай през 1963-а мотивира швейцарските власти най-накрая на предприемат адекватни мерки срещу екологичната криза. Заради лошото състояние на водите в планинския курорт Цермат избухва епидемия от коремен тиф, която отнема живота на 3 души и разболява цели 437 други. Не само че близките училища са били превърнати във временни болници, но дори се е стигнало и до мобилизирането на войниците. Затова не е чудно, че след толкова много болка, мъка, паника и хаос, през 1971 г. правителството прекарва специален закон, свързан с пречистването на отпадъчните води.
„Висококачествената вода е много важна за населението. Ето защо полагаме специални грижи за замърсените води, които преминават през Швейцария.” – споделя Михаел Матле, ръководител на отдела за технологии за отпадъчни води в инженерната компания Holinger.
Нека да припомним, че за Олимпийските игри миналата година френското правителство отдели крупната сума от 1,4 млрд. евро, за да пречисти замърсените води на река Сена в Париж. Причината не бе само козметична, но и да подготви известната река за провеждането на редица водни състезания, като например триатлон.
Уви, дори след въпросната финансово инжекция и взаимните усилия на властите и работниците река Сена не успява да бъде изцяло пречистена. Напротив, редица триатлонци от Белгия и Швейцария, след като се гмуркат в реката, се оплакват от сериозни „стомашно-чревни проблеми”, както пишат от Le Parisien. Повече от очевидно е, че Франция трябва да последва примера на своята съседка.
