Вероятно си спомняте приказката на Елин Пелин за Умник Гюро. За това как, когато умници юнаци се скарали имал ли е умник Гюро глава, или е нямал, булка Гюровица се сетила, че „за Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава”. Този спор много прилича на дискусията в „Гардиън”, където от известно време журналисти коментират най-шантавите въпроси в сферата на поп-културата. Един от тях засяга героя Тод от видеоиграта „Супер Марио”.
„Това главата ли му е или е просто шапката му?” – питат се феновете му още от 90-е години насам и обсъждат противоречиви твърдения за вида на един от любимите герои, създадени от Нинтендо.
В продължение на три десетилетия играене на видео игри и 15 години писане за тях, все попадам на едни и същи въпроси, които отказват да изчезнат, пише коментаторът Киза Макдоналд.
Изкуство ли са видео игрите? (Да, когато искат да бъдат). По-добър ли е Соник от Супер Марио? (Естествено, че не: Соник е успешен само в три игри след 1991 година). Превръщаш ли се в убиец-социопат, когато часове наред играеш на видео игри? (Не, но със сигурност ми е минавала мисълта да упражня насилие, когато ми зададат подобен въпрос за четири хиляден път). Но никое питане не ме е тормозило толкова, колкото това: В играта „Супер Марио” героят Тод гъбена шапка ли носи или това е истинската му глава?
„Първоначално нямах никакви колебания – Тод е очевидно малко човече, със забавна шапка – тип чалма. Този му вид подхожда и на останалите герои от света на Супер Марио. Самият главен герой (Супер Марио) е човек. Принцеса Прасковка – също. Лошите са влечуги – например Баузър, е динозавър с шипове, за който не можем да твърдим със сигурност от кое семейство е. Но като цяло има логика жителите на Гъбеното Царство да са малки хора, облечени в костюми, а не антропоморфизирани гъби.” – пише Макдоналд.
Но все пак светът на Супер Марио е малко или повече място, където имаш халюцинации. Облаците имат очи. Костенурките са зловещи и зли. Можеш да ядеш растения, за да се заредиш за известно време със супер сили. Защо пък да не може гъба да се сдобие с ръце, крака и лице и да носи елече? Но ако Тод е гъба със съзнание, това добавя тъмни и зловещи щрихи към склонността на Марио да яде гъби.
„Колкото повече разсъждаваме върху този проблем, толкова повече въпроси възникват” – отчита Макдоналд. Има много различни герои Тод в игрите със Супер Марио – защо всички носят една и съща шапка? Дали това не е някакво класово разделение в деспотичната монархия на Гъбеното царство, което е знак, че хора с такива шапки са под робството на Принцеса Прасковка? Но ако това е главата му – какво има вътре в нея? Хрущял? Огромен, дебел мозък? Каква е консистенцията й? Мека и пореста като гъба или твърда и гладка като керамика?
През десетилетията спорът „Шапка или Глава” е претърпявал няколко обрата. През 80-е години, в един епизод на „Супер Марио” Тод си сваля шапката, за да разкрие мъничка плешива глава. В играта „Пейпър Марио”, под гъбообразната форма се вижда косата на Тод – доказателство, че това наистина е шапка. През 2007 г. фенове на играта решиха да разкрият истината на вече несъществуващия сайт Dorkly.com. Там те показаха модел на Тод с нормален череп и без чалмата, с която така сме свикнали, че празното пространство около главата му предизвика безпокойство. След това Тод започна да се появява в игрите „Супер Марио” със слушалки над шапката си, което постави отново въпроси.
През 2018 г. продуцентът на Одисеята на Супер Марио, Йошиаки Койзуми заяви, че това не е шапка, а е самата му глава, като не успя да даде повече разумни обяснения.
„Оставам на вас да откриете каква точно е работата“, вметна някак небрежно Койзуми, хвърляйки истинска бомба сред феновете на играта, спорещи от десетилетия за шапката на Тод.
„Очевидно е, че този спор няма да бъде разрешен, така че някой трябва да му сложи точка. Нека това сме ние” – пише Макдоналд. И завършва: Това отгоре на Тод е шапката му, не главата. Алтернативните варианти са прекалено ужасяващи, за да ги мислим.
И ние се присъединяваме към гледната точка на Макдоналд – по-добре да играем „Супер Марио”, без да си блъскаме главите, и да оставим авторите на видео игрите да си измислят всякакви шантави неща, без задължителна връзка със сюжетната линия.
