Известният китайски художник, архитект и кинорежисьор Ай Вейвей представи документалния си филм „Коронация“ (CoroNation), като глава първа в историята за разпространението и справянето с коронавируса в Китай.
Ай Вейвей е един от най-известните съвременни художници и архитекти в света. Той е класиран на 24-то място в списъка за най-влиятелните хора в света на списание Time. През 2008 г. Вейвей публикува в блога си статистически данни за земетресението в Съчуан (официално се смята, че загиналите са 60 560 души, ранените – 352 290, а изчезналите безследно – 26 221). Неговите числа се различават от официалните, заради което Ай Вейвей започва да бъде преследван от китайските власти. През юни 2011 г. напуска Китай и заживява в Европа, като в последно време се е установил в Португалия.
От тази европейска страна той разказва за изолацията, в която са поставени жителите в китайския град Ухан. Още през януари месец Ай Вейвей моли десетки доброволци, а и хора, на които е изплатил съответните хонорари, да му изпратят свои видеозаписи, тайно заснети в китайски болници или в зони, където живеят хора, поставени под карантина.
В телефонно интервю за The New York Times режисьорът признава, че много искал да има снимки от интензивни отделения, но това се оказало изключително трудна задача за неговите сътрудници. Ай Вейвей не разкрива повече подробности за заснетите видеа и за работата си по тях, но признава, че повечето му съмишленици са снимали с телефон. Освен това Ай Вейвей отчита, че фактът, че хората са били с маски, ги прави по-спокойни зад и пред камера – те не се притесняват да говорят и разказват неща, които, ако е трябвало да стоят с открито лице пред камерата, едва ли са щели да го направят по същия начин. Всички видеоматериали, които получава Ай Вейвей, са с обща продължителност близо 500 часа. От тях той монтира двучасов документален филм.
.
За него най-важното е зрителите да разберат, че снимките са правени в Китай – че макар и да става дума за коронавируса, засегнал всички държави по света, Ай Вейвей основно се занимава с преживяванията на обикновените китайци.
Намерението му е да запълни всички липсващи парчета от пъзела, така че да се получи пълна картина, обясняваща какво се случва в Китай след избухването на пандемията. Той показва как се налагат строгите властови мерки на обикновените хора, как се мобилизират огромни ресурси в борбата с пандемията и как въпреки всички усилия има големи човешки загуби. Все пак въпреки първоначалните грешки Китай се справи по-добре с пандемията в сравнение с много други държави. И Ай Вейвей посочва, че в Китай има 4700 смъртни случая срещу над 177 000 починали от COVID-19 в Съединените щати.
Първоначално Вейвей планира премиерата на филма му да е на един от големите есенни фестивали, но организаторите не желаят да го включат в конкурсните си програми. Amazon и Netflix също отказват да го показват. Изненадан от решението им, Ай Вейвей допуска, че причината американските платформи да го отхвърлят, е нежеланието им да развалят отношенията си със страна, която е вторият по големина филмов пазар в света. Но за почитателите на творчеството на Ай Вейвей филмът ще бъде качен на американските платформи Vimeo on Demand и на Demand Alamo Drafthouse.
Документалният филм започва като научнофантастична антиутопия: дрон лети над неподвижни влакове, спрели до празна гара. Градът на хоризонта изглежда сив и безжизнен. Но пред очите на зрителя се появяват кадри с медицински работници, които един друг се заливат с дезинфектанти.
На един от кадрите виждаме шофьор, който заговаря учтива, но строга служителка на бензиностанция на входа на Ухан. Тя започва да го подозира в нещо нередно и се обажда на местната полиция, която веднага пристига. На свой ред и полицаите го разпитват за плановете му за пътуване. Той обяснява, че е празнувал китайската Нова година в родния си град и сега иска да се върне в Ухан, където принципно живее. Това обаче се оказва невъзможно.
Друг мъж, който работи като строителен работник, живее в гараж, където спи в колата си. Той е дошъл в Ухан от друг град, за да участва в строежа на новите болници, за които по цял свят бяха излъчени репортажи. Неприятното обаче е, че след като приключва работата си, строителят седмици наред не може да се върне у дома, тъй като не му позволяват да напусне Ухан. Друг герой от филма безуспешно обикаля най-различни чиновници с молба да му разрешат да кремира починалия си баща от коронавирус и достойно да го погребе.
Зрителите имат възможност да надникнат и в няколко интензивни отделения. Кадрите са зловещи – пациентите безжизнено лежат, само закачените за тях монитри показват, че в телата им все пак има някакъв живот. Медицинските сестри обгрижват спешните случаи, като защитните им облекла забавят неимоверно движенията им. В следващ момент виждаме огромни стълпотворения от млади медицински сестри, пристигащи от други градове. Те са посрещнати с аплодисменти и веднага са включени в тежката работа с обслужването на пациентите, заразени от коронавирус.
Един от анонимните сътрудници на Ай Вейвей е снимал как лекар обикаля из безкрайно дълги и тесни болнични коридори, след което спира в малка стая и започва дълъг ритуал по сваляне на защитното облекло, на маската, шлема и ръкавиците. След това мие ръцете си в продължение на 75 секунди.
Филмът включва историите на отделни хора, но и рисува една обща картина за живота в страната, която се бори с пандемията – виждаме повсеместно „пистолети“ – термометри, внезапни полицейски проверки дали някой карантиниран не е напуснал изолатора си, проследяване на мобилни телефони. В последния половинчас от филма някои от участниците, снимали с камерите на телефоните си, откровено разказват как в първите седмици от разрастването на заразата органите на реда им причинили ненужни страдания, наказвайки с бой всеки, напуснал дома си. Като цяло обаче филмът не анализира мерките на китайските власти за предотвратяване разпространението на пандемията, а само показва парченца от пъзела, наречен „Китай – в борбата с пандемията“.
