Милиардерът Франсоа Пино сбъдна мечтата си – отвори музей в Париж

Милиардерът Франсоа Пино сбъдна мечтата си. Работата по реконструкцията на историческата сграда на фондовата борса в Париж приключи и в нея Пино вече може да посрещне първите посетители на музея си.

 

Сградата на фондовата борса бе предоставена на Франсоа Пино от общинските власти на Париж за 50 години, за да може в нея да подреди богатата си колекция и да я направи достъпна за всички, които желаят да я видят. Проектът, по който са обособени изложбените пространства в културния паметник от XVIII век, е дело на японския архитект и лауреат на престижната награда „Прицкер“ – Тадао Андо. Неговите архитектурни решения са също ценен експонат в първата изложба на музея на Пино – „Откриване“.

Тадао Андо.

В центъра на ротондата от XVIII век се издига гладък като стъкло бетонен цилиндър. Той се издига на височината на трите етажа от Фондовата борса. Тадао Андо е проектирал музея, съобразявайки се специално с характеристиките на сградата – паметник на културата. Новата конструкция не докосва старите стени. Изложбените зали се намират на трите етажа във Фондовата борса.

Централната зала в огромната ротонда е със стъклен купол, разкриващ невероятна гледка към небето. Който познава творчеството на Андо, веднага ще разпознае любимия на архитекта римски пантеон. Нововъведенията на Андо са в особен синхрон с новореставрираните стенописи, на които са изобразени сцени от развитието на търговията по света. Има и скулптури, свързани с интересни истории – една от тях е дело на швейцареца Урс Фишер, изобразяваща отвличането на сабинянките. Това е епизод от ранната история на Рим, която е много поучителна с това, че девойките, определени от Ромул за жени на римляните, не само успяват да избягат от пленничеството си, но и убеждават сабиняните да се помирят с похитителите им в името на мира и вече създадените семейства. Скулптурата на Фишер е направена от характерния за него материал – парафин за свещи в цвят мрамор – и при закриването на изложбата ще се стопи като свещ.

Урс Фишер, Отвличането на сабинянките.

Тази година – на 21 август – Пино ще навърши 85 години. Новият музей е най-хубавият подарък, който собственикът на аукционната къща Christie`s и на корпорацията Kering, притежаваща луксозни марки като Gucci, Bottega Veneta, Balenciaga, Brioni, Girard-Perregaux и Boucheron, може да си направи. Във Франция – със състояние от 55.2 млрд. долара Пино е шестият по богатство, а в света – 27-ми. Милиардерът никога не е криел, че събирането на произведения на изкуството е неговата страст и заради това притежава една от десетте най-големи колекции в света. Освен желанието да притежава културни ценности, той изпитва и силния стремеж да споделя страстта си с други хора. Повече от двадесет години Пино събира колекцията си, като поръчва цели сгради вместо витрини. Новият му музей ще бъде управляван от единия от синовете му – Франсоа-Анри Пино.

Франсоа-Анри Пино с баща си – Франсоа Пино.

През 1999 г. френските власти му предлагат да подреди колекцията си в обновената индустриална зона на остров Сеген на Сена, където до тогава се намират фабриките на Renault. Поради бюрократични спънки през 2005 г. Пино се отказва от идеята да строи музей и премества по-голямата част от колекцията си във Венеция, където я излага в два музея, реконструирани отново от японския архитект Тадао Андо. Първият се намира в Палацо „Граси“, а вторият – в една от най-красивите сгради във Венеция – митниците. Днес, повече от двадесет години по-късно, 84-годишният филантроп Пино и 79-годишният архитект Андо са постигнали целта си – създали са един от най-красивите музеи в сърцето на Париж, между „Лувъра“ и центъра „Жорж Помпиду“.

В изложбата „Откриване“ Франсоа Пино се представя скромно – не е изложил произведения от най-известните днес имена като Джеф Кунс, Деймиън Хърст или Субод Гупта. В същото време е включил скулптурна композиция на Маурицио Кателан – гълъби, кацнали върху парапет. Още докато събира колекцията си, Пино се допитва до най-големите експерти в сферата – това са известни куратори, начело с Жан-Жак Аягон, който е министър на културата във Франция в периода 2002 г.- 2004 г., а освен това е бил директор на центъра „Жорж Помпиду“ и Версайския дворец. Той има голяма роля в подреждането на сегашната изложба, но и самият Пино всекидневно е следял работния процес, идвайки в сградата на Фондовата борса. Произведенията са подбрани в съответствие с актуалните търсения на художниците днес – засегнати са различни проблеми, като въпроса за половете (показани са работи на американската фотографка Синди Шърман), расовата дискриминация (включени са някои от известните картини с афроамериканци на Кери Джеймс Маршал), екологичната криза и социалните неравенства (изложени са работи на американския художник Дейвид Хамънс).

Куполът на новия музей на Франсоа Пино.

Не са пропуснати и работи на любимите художници на колекционера, които имат сериозно присъствие и във Венеция – белгийският живописец Люк Туйманс (1958), и работещият в Ню Йорк Рудолф Щингел (1956). В изложбата са показани, както ефектни произведения на съвременното изкуство, които не са особено лесни за интерпретация (като скулптури на немския творец Томас Шют (1954) или картини на южноафриканската художничка Марлийн Дюма (1953), така и работи, чиито послания са лесно разбираеми.

Изложбата „Откриване“ има една главна цел – да събере на едно място както класически произведения на изкуството, така и съвременни арт творби. С това свое преимущество музеят на Франсоа Пино си извоюва безапелационно полагащото му се място сред важните културни центрове във френската столица.