Макар тези дни центърът „Жорж Помпиду“ в Париж да е затворен заради втората национална карантина във Франция, веднага щом тя бъде отменена, ще имате възможност до 22 февруари да посетите изложбата „Матис като роман“. Тя е посветена на 150-тата годишнина на френския художник. Ето какво може да видите в нея.
Кураторите от известния арт център са извадили 100 картини от депата си и към тях са добавили още 130 негови произведения, предоставени от чужди колекции. Така много познати картини на Матис съжителстват с други – напълно неизвестни и непоказвани до сега.
Почитателите на Матис ще могат да видят в отделна зала неговия „Интериор с патладжан“ от 1911 година. Гледайки я, зрителите могат да се заблудят, че това е колаж – цветовете не са във взаимодействие помежду си, а пейзажът пред прозореца и отражението в огледалото са лишени от всякаква дълбочина.
Заглавието на изложбата „Матис като роман“ е свързано с известния френски поет Луи Арагон, който през 1941 г. е изпратен от издателя Анри Матис (1869–1954) в Ница, за да се срещне с Матис и да напише нещо за него. Арагон се съгласява, но при условие, че „нещото“ е роман. Така или иначе резултатът не е роман, а двутомен сборник със статии и интервюта. И именно той дава заглавието на изложбата по случай 150-тата годишнина на художника. Тя ще се чества само два месеца, тъй като на 31 декември почитателите на Матис ще отбележат 151 години от рождението му.
Но независимо, че откриването на изложбата се забави заради пандемията, а и сега не може да бъде видяна, си струва почитателите на Матис да проявят търпение. Според кураторката Орели Вердие картините на Матис са изключително зареждащи. Ярките им цветове, отчетливите им линии, както и светлината, струяща от тях, доставят истинска радост.
„Случи ми се дори да дам картина на Матис на свой приятел, изпаднал в депресия. Казах му – в момента галерията е затворена, а ти не се чувстваш добре – нека тази картина на Матис постои за малко в хола ти – ще се почувстваш по-добре“ – сподели Вердие. И наистина картината оказала ефект – човекът се съвзел. И сравнил въздействието й като витамин по време на настинка.
В действителност картините на Матис са изключително оптимистични – като че ли той изобщо не се тревожи за случващото се около него – сякаш не е имало две световни войни и събития, провокирали появата на „Герника“ на Пикасо (свързана с бомбардировката на германските съюзници на Франко в Гражданската война над мирното баско селище Герника). Сякаш го няма соцреализмът с неговите монументални скулптури ала „Работник и колхозничка“ на Вера Мухина или германския пропаганден филм от 1935 г. на Лени Рифенщал „Триумф на волята“.
При Матис няма пропаганда – натюрмортите и митичните му картини зареждат с ведро настроение. Както казва Арагон: „Оптимизмът на Матис е дар, който той подарява на болния ни свят“.
В първата част от изложбата е разказана биографията на Матис. Той завършва право в Париж, но независимо, че има добра професия, решава, че ще се занимава с изкуство, след като се справя със силните болки от възпаления си апендицит, рисувайки с четки, подарени от майка му.
Изводът е един – никога не е късно да преоткриете себе си -независимо дали сте адвокат като Анри Матис, търговец като Пол Гоген или митничар като Анри Русо. В началото на изложбата ще видите първите картини на Матис като млад художник – те са някак скучни, стандартни и в тях едва ли ще видите многообещаващия му талант. Тези картини са специално извадени от депата на „Жорж Помпиду“, за да покажат откъде тръгва еволюцията му като творец.
В рамките на изложбата ще видите и една малка картина на Пол Сезан – „Три къпещи се жени“, която Матис купува през 1899 година. Идеята е да се покаже от кого се е влияел, кого е имал за пример.
Кураторката на изложбата Орели Вердие обяснява: „Хубаво е, че Сезан е примерът за Матис, а не влиятелният по онова време художник от Школата за изящни изкуства – Гюстав Моро. През 1937 г. Матис решава, че вече е научил, каквото трябва от Сезан, и подарява картината му на музея „Пти Пале“.
В рамките на изложбата ще видите и много христоматийни произведения като „Румънска блуза“ от 1940 г., която неслучайно е и на плаката, и на корицата на каталога на изложбата. Посетителите ще имат възможност и да видят скулптури на Матис, които обаче не приличат на неговата живопис – лишени са от цвят и лекота. Такива са няколко женски глави, направени през 1911 г., за които приживе Матис казва: „Правех и скулптури, когато ми бе писнало да рисувам. Но ги правех като художник, а не като скулптор“.
Почитателите му ще имат шанса и да видят монументална калиграфия – огромни страници от книгата Jazz, в която Матис обяснява по какво стилът му прилича на джаза. В рамките на изложбата са показани и театрални скици, използвани за балета „Червено и черно“ по Стендал. Изложбата завършва с монументалния платнен колаж „Тъгата на краля“, нарисуван две години преди смъртта на художника. Тогава Матис – вече над 80-годишен – не може да твори с четката, но в това негово произведение няма и сянка от тъга, няма и капка самосъжаление, а удоволствие, което Матис желае да сподели със зрителите.
