От една седмица любителите на сюрреалистичната фотография ликуват в Париж. В Музея на Люксембург, най-старият публичен музей във френската столица, до 17 януари 2021 г. може да бъде разгледана най-новата изложба на известния фотограф Ман Рей (1890 – 1976), чието истинско име е Емануел Радницки. Ето какво още можем да видим в изложбата.
Изборът на кураторите след изолацията, наложена от пандемията, да отворят вратите на прочутия Музей на Люксембург с изложба „Ман Рей и модата” не е никак случаен. През последните години темата за връзката между модата и фотографията привлича като магнит зрителите. През 2019 г. фотографската изложба на Дора Маар, известна като една от любимите музи на Пабло Пикасо, събра невероятен брой зрители. Малко преди това тя се радваше на голям интерес и в Центъра „Помпиду” в Париж.
Сега е ред парижката публика да се запознае с космополитната личност на Ман Рей. Сред неговите добри приятели са германско-френският художник и скулптор Жан Арп, германският живописец Макс Ернст, френският художник Андре Масон, каталонският художник и скулптор – сюрреалист Жоан Миро и, естествено, Пикасо.
Ман Рей, който е роден във Филаделфия, пристига в Париж през 1921 година. Установява се във френската столица и се фокусира върху една цел – да се специализира до съвършенство в създаването на фотограми (фотограмата е фотографско изображение, което се получава без фотоапарат, а чрез поставяне на обекти директно върху повърхността на фоточувствителния материал, например фотографска хартия, която след това се излага на светлина.
Това, което се появява, е образ-силует, като имаме светли петна там, където върху участъците от хартията не е попаднала светлина, а там, където тя е достигнала, наблюдаваме тъмни петна). Ман Рей не спира до фотограмата и заедно с колежката си – Лий Милър – модел в Ню Йорк, а после фотограф в Париж, измислят процеса на соларизация, който и до днес не спира да бъде прилаган както в снимането на реклами на козметични продукти, така и в актовата фотография. Някои разказват, че Ман Рей не спирал да експериментира, защото изпитвал известен срам, че само снима по поръчка и не може да проявява творчество, толкова, колкото му се иска.
Всичко започва с една среща през 1922 г. между Ман Рей и модния дизайнер Пол Поаре, който се ползва с титлата „император на парижката мода”. Задачата на Ман Рей е да му направи портретна снимка. Но преди това Пол Поаре го подлага на изпитание – праща го да снима няколко негови модни ревюта. Ман Рей полага невероятно старание в изпълнението на задачата, с надеждата да получи достойно заплащане за труда си. Каква е изненадата му обаче, когато Пол Поаре, без изобщо да погледне снимките, го отпраща с думите: „Покажи ги на някое модно списание”.
Ман Рей е разочарован, но след този епизод негови снимки започват да се появяват във Vanity Fair. После и във Vogue. Там, на страниците й, се появява легендарната фотография Noire et Blanche („Черна и бяла”) (1926), на която позира любимата муза на Ман Рей – Кики дьо Монпарнас, „въоръжена с маска”, използвана при ритуали от представители на племето бауле в Кот д’Ивоар.
През 1933 г. Ман Рей е поканен да работи за Кармел Сноу и Алексей Бродович в Harper’s Bazaar. Същата година той снима прочутата си работа „Сълзите” – кристали, поставени под очите на кабаретна танцьорка. Всъщност „Сълзите” не е корица на томче с любовна лирика, а е реклама за водоустойчивата спирала Cosmécil. Авторите на рекламата са измислили следното послание:„Плачете в киното, плачете в театъра, смейте се до сълзи, без да се притеснявате за красивите си очи … Днес тази митична фотография е част от колекцията на Елтън Джон, но преди да достигне до него попада в специализираното списание Cahiers d’art („Тетрадки за изкуство”), където получава отлична рецензия.
„Ман Рей няма основания да се притеснява, че снима по поръчка” подчертава Ален Саяг, куратор на изложбата в Люксембургския музей. „Той беше една крачка пред другите, защото работеше за възхода на рекламата и модата, вярвайки, че това е част от духа на модерността” – уточнява Саяг, а Катрин Йормен, историк на модата, отбелязва, че Ман Рей е спечелил много, изграждайки си имидж на сюрреалистичен художник, който обича провокациите и снимането на предметите по такъв начин, че да изглеждат напълно нереални.
Все пак в изложбата ще видите портретите на реални хора – богатата наследница Нанси Кюнард и уникалните й гривни, красивата Лий Милър, Пеги Гуггенхайм, облечена в екстравагантна вечерна рокля, Мари-Лор де Ноал и невероятните й костюми.
„Всички тези хора, запечатани от Ман Рей, са повлияли на вкуса ни днес” – казва модният дизайнер Мартин Марджела и уточнява: „Дълго време не си давах сметка колко много Ман Рей е участвал в изграждането на моя вкус… Но виждайки реакциите на другите, разбирам доколко съм „прихванал” от неговия сюрреалистичен дух”.
От изложбата разбираме и за един от приятелите на Ман Рейс – ерудираният фотограф Гай Бурдин, който през 70-е години снима реклами за известния дизайнер на обувки Шарл Журдан. На Ман Рей принадлежи и снимката с модела на шапки, публикувана в Harper’s Bazaar под заглавието„Модата в Конго”. С нея фотографът прави препратка към авангардното сливане на модерното с примитивното изкуство, нещо, което ни е оставил в наследство. Вероятно на това наследство са разчитали организаторите на изложбата – вярвали са, че то ще е достатъчно атрактивно, за да привлече зрители.
Дали това е така, ще разберем догодина, до когато е изложбата. А до тогава снимайте, вдъхновени от Ман Рей, от неговата естетика и красиви музи.
